Децата са необятна вселена от любопитство, експериментаторство, безстрашие, вяра, упоритост и въображение. До ден днешен не съм сигурна кой кого и на какво учи. Дъщеря ми аз или пък е точното обратното. Особено в онази специфична и така забавна възраст, когато децата участват активно в диалози, споделят емоции, разказват истории и разкриват изключителните си познания и възгледи за света. Така както са ги видели и усетили. Впечатляващ е начинът по който нашите мини версии „свързват точките“, както казва любимият ми Стив Джобс. Това умение е същински дар за всеки възрастен, но при децата всичко изглежда така лесно и естествено. Като онзи ден, например, когато с малката се качихме на един…

Когато ми казаха, че трябва да си запазя час за родителска среща, сърцето ми започна да галопира и да прави салто след салто в гърдите ми. Имах усещането, че ще изскочи от мен, ще пропътува няколко светлинни години до далечна звезда и ще се върне обратно едва тогава. Първата ми родителска среща, на моята…МОЯТА дъщеря. Кога порасна това дете? Нека започна от началото. Влязохме в детската градина на шега. Минавахме наблизо и когато видях малките човечета строени в редица и хванати за ръчички да влизат в двора, изпитах силно желание да видя скоро и моето дете така щастливо. Заговорих се с възпитателките, а те ме поканиха да разгледам и да поговоря…

Често из форумите за майки и бъдещи родители изскачат въпроси за подходящ подарък за дете. Имам си свое разбиране за празнична изненада и с надеждата да съм полезна и на някоя от вас ще я споделя в следните редове. Живея с убеждението, че материалните подаръци остават краткотраен спомен. Затова залагам на изживяванията. Емоцията от преживяното е дълбока и трайна. Тя остава вълнуваща картина в съзнанието, усещане в сърцето и привкус на щастие, който трудно се отмива. Като аромата на мама. Дори години да минат, той е там – запечатан в спомените, съзнанието, обонянието. Никога не може да се сбърка. Никога не може да се забрави. Вече ви споделих изненадите за…

    Случвало ли ви се е да направите нещо механично и преразглеждайки ситуацията да си дадете сметка, че сте реагирали нетипично. Не нетипично лошо. Просто различно. Магията на майчинството отвори цветна кутия с изненади и честичко ме кара да се чувствам като вълчица не просто сменила прическата си, а претворила нрава си. Нрав, който подобно на феникс се отърсва от прахоляка и блясва под светлините на прожекторите с нови неподозирани качества, несъвършенства и обаяние. Кой каза, че човек не се променя?!     28.11.2015. Денят, в който животът ми се рестартира. Върнах се на детската площадка. Когато бях дете. Когато несломимо ставах всеки път, когато паднех; усмихвах се на…

Няма по-заразно нещо от неподправеното и чисто детско щастие. А то често е продукт на един от родителските кошмари – скок в кална локва, рисуване по белите стени, омазване на пода с шоколад, „засаждане“ на спагети в косата и други подобни вълнуващи пакости с потресаващ магнитуд на дистрес за родителското тЕлО . Колко клипчета само съм изгледала в Youtube с завидно омиротворени мами, които сминат с камера как отрочето се е омазало със съдържимото на гърнето си или си мие четката за зъби в тоалетната…за по-лесно, разбираш ли 😀 Аз такива нерви от стомана нямам, а и не съм сигурна, че пералнята може да поеме по-голям брой пранета за ден от…