Няма по-заразно нещо от неподправеното и чисто детско щастие. А то често е продукт на един от родителските кошмари – скок в кална локва, рисуване по белите стени, омазване на пода с шоколад, „засаждане“ на спагети в косата и други подобни вълнуващи пакости с потресаващ магнитуд на дистрес за родителското тЕлО .
Колко клипчета само съм изгледала в Youtube с завидно омиротворени мами, които сминат с камера как отрочето се е омазало със съдържимото на гърнето си или си мие четката за зъби в тоалетната…за по-лесно, разбираш ли 😀 Аз такива нерви от стомана нямам, а и не съм сигурна, че пералнята може да поеме по-голям брой пранета за ден от текущите пет-шест 24/7.
Затова предпочитам да създавам „контролирана среда“ за творене на пакости, към които честичко се присъединявам и аз и то с победоносно задоволство на детския ми дух. Вчерашните „контролирани“ пакости, които разбира се бяха всичко, но не и под контрол, бяха облечени в много цвят, широки усмивки и детска глъч. На едно дете не му трябват скъпи дрехи и безброй играчки, а пространство, четка за боички, дъга от цветове и лист хартия, за да пресъздаде щастието си в често неразбираеми форми и пръски, които разтапят майчиното сърце и го с изпълват с микс от радост и гордост. Ето как протече нашият ден в няколко снимки.
Пропо, обмислям да сложа едно от цветните платна, което децата сътвориха с пулверизатор пълен с различни цветове, на стената във всекидневната. За подобно творчество други хора плащат милиони, за да украсят дома си така.
Както ще забележите от снимките, творческият реквизит включва елементарни пособия, които имате в кухнята и банята си у дома, но за сметка на това отражението върху белите платна от употребата им в комбинация с бои напомня на Едвард Мунк в късния му творческо-експресионистки етап.
ХХХ
Русалката
