Майчинство

БЛАГОСЛОВИЯТА ДА БЪДА МАЙКА

    Случвало ли ви се е да направите нещо механично и преразглеждайки ситуацията да си дадете сметка, че сте реагирали нетипично. Не нетипично лошо. Просто различно. Магията на майчинството отвори цветна кутия с изненади и честичко ме кара да се чувствам като вълчица не просто сменила прическата си, а претворила нрава си. Нрав, който подобно на феникс се отърсва от прахоляка и блясва под светлините на прожекторите с нови неподозирани качества, несъвършенства и обаяние. Кой каза, че човек не се променя?!

    28.11.2015. Денят, в който животът ми се рестартира. Върнах се на детската площадка. Когато бях дете. Когато несломимо ставах всеки път, когато паднех; усмихвах се на всяка калинка и локва, в която цопвах; когато рисувах мечтите си с флумастер по бялата стена в хола и жадно разучавах света.

    Като майка се преоктривам всекидневно. Също като когато отварях дългоочакваното яйце Kinder Surprise и отвътре изскачаше нещо вълнуващо и ново. Сякаш цял живот в мен е живяла и друга жена, очакваща своя миг да се събуди и прояви. Намирам сили в себе си в тайни кътчета на душата. Откривам страхове, които не съм подозирала, че съществуват. Но най-вече живея в любов, за която не съм мечтала.

    Днес се виждам различна. Особено, когато съм ядосана. Когато вътрешно крещя и троша, но наместо това притаявам дъх, заключвам поглед в очите на най-голямата си любов и със спокойствие сякаш изсипано ми от друга вселена, разяснявам с грижа и любов защо да се яде сладолед, когато навън е студено и мокро не е добра идея или защо да се рови с фиба в монитора на ябълковия ми лаптоп изобщо не е добра практика.

    Виждам се различна и в момента, когато умората надделява, а аз отивам за 4636281364564128932 път да се спусна по спираловидната пързалка в плейпарка, минавайки с неясно откъде облял ме ентусиазъм през няколко тънки процепа в стената, лазейки по въжен мост и прескачайки неколцина препятствия по земята само и само от другата страна да ме посрещне най-прекрасната усмивка.

    Виждам се различна, когато е едва 6.15 сутринта, а любимото човече ме изважда от смарагдовите води на Малдивите, където се препичам под жаркото слънце и пия коктейл в кокосов орех, за да ми каже, че иска да гледа Peppa Pig. Сега. В сънен делириум като по команда напипвам лаптопа под леглото и настойчиво вкарвам парола Peppa Pig, недоумявайки защо по дяволите не работи. Няма проблем. Ще опитам още 783282342 пъти – все пак е за любовта на живота ми.

    Виждам се различна, когато душата ми плаче и буря стене в гърдите ми, а едни малки ръчички обгърщат врата ми и ангелско гласче ме пита дали съм щастлива – в душата изгрява слънце, защото обичта ми е по-силна и дълбока от всичко друго.

    Преди почти три години време гнева и разочарованието напускаха храма на съзнанието ми и се изливаха в хаплив коментар, пренебрежителен поглед, недвуслмислено мълчание или едва прикрит фалцет. Днес емоционалността живее в мен, но под чехъла на някакви супер сили, които контролират импулсивните изригвания на характера ми свише.

    Умората е трайно настанил се неканен гост, но волята ми винаги намира начин да държи тялото и духа ми будни.

    Сянката на тревогата някога вгорчаваше дните ми,  изпиваше силите ми и ме изпълваше със страхове. Днес тревогата отстъпва пред разума и вярата.

    Някога бях белязана от нетърпение. Бързах, исках, случвах на момента. Днес намирам търпение в нетърпението си. Дори когато за 53472986102 път повтарям, че е време за лягане и миене на зъби – безрезултатно.

    Някога разполагах с всичкото време на света. За мен. Сега рядко разполагам с време. Изобщо. Затова 10-те минути покой под душа са миг на божественост и отмора.

    Прошката никога не е било моето нещо. Днес мога да прощавам. На себе си. За това, че не винаги съм идеалната майка и съпруга, за това, че правя грешки и се уча непрекъснато.

   Ако преди трябваше да правя едва 2-3 неща едновременно, сега мултитасквам с лекота – готвене, пране, преобличане, говорене по телефона, рисуване, гушкане, писане на блог и събиране на играчки в един и същи момент са ми като първо ниво на Супер Марио. Всекидневно. Ежеминутно.

   Обожавам всяка промяна. Защото поводът за нея е най-великото чувство на света. Това да бъда майка.

 

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close