Децата са необятна вселена от любопитство, експериментаторство, безстрашие, вяра, упоритост и въображение. До ден днешен не съм сигурна кой кого и на какво учи. Дъщеря ми аз или пък е точното обратното. Особено в онази специфична и така забавна възраст, когато децата участват активно в диалози, споделят емоции, разказват истории и разкриват изключителните си познания и възгледи за света. Така както са ги видели и усетили.
Впечатляващ е начинът по който нашите мини версии „свързват точките“, както казва любимият ми Стив Джобс. Това умение е същински дар за всеки възрастен, но при децата всичко изглежда така лесно и естествено. Като онзи ден, например, когато с малката се качихме на един планински връх и тя с вълнение разглеждаше красотата на Единбург от високо. Отчете прелитащото ято птици на фона на магичния залез, красивото синьо море, в което обожава да се къпе (аз само като го видя настръхвам от студ), когато изведнъж погледът й се спря върху димящ комин в далечината. Свързвайки точките по начин, присъщ само на едно дете, тя започна да ми разказва за изригващите вулкани. Сега е момента да отбележа, че аз никога не съм й говорила за вулканите, как изригват и колко унищожителни са те, но тя съвсем детайлно ми разясни процесите и отбеляза колко страшно е това за хората. На слизане от върха се загледа по няколко птичета на клон в близост до нас и някак, навързвайки отново точките, ми разказа за орлите. Как се хранят с червейчета, как се грижат за яйцата си и как дават храна на малките си в устата. Вече тотално припаднах. Това отново не е нещо, което аз да съм й разяснявала. Затова започнах да обръщам повече внимание на нещата, с които се занимават в градината, тъй като очевидно това е първоизточника на цялата тази вселена от информация.
Преди време ви разказвах за детските градини тук във Великобритания. Като цяло, децата на възраст между 3 и 5 години посещават предучилищна, тъй като на 5 официално са вече ученици. Съответно дъщеря ми е именно в групата на предучилищната. Взаимодействието с учителите е изключително и за това говори не само ентусиазма, с който ходи на градина, но и името на key worker-а й, което буквално понякога използва като заместител на думата „детска градина“. Отварям една малка скоба за нещо интересно, а имено начинът по който се избира key worker за всяко дете. Не съм сигурна, какъв е еквивалента на тази позиция в България, но да кажем, че е нещо като директен отговорник за детето. Интересното е, че детето само избира key worker-а си на база личните си предпочитания и усещане за близост и взаимодействие. По закон един key worker за деца 3-5 години може да отговаря за максимум 10 малчугана, но в градината на малката съотношението е 1:7. Мия смята своя key worker за една от най-добрите си приятелки, а аз съм тотално влюбена в нея. За това, разбира се, има минимум 724923492385675 причини, но за тях друг път. Хората, които се грижат за децата в тази детска градина са същински ангели. Нямам думи да опиша колко много ги харесвам и колко изключително благодарна съм за цялата доброта, търпение, грижа и внимание, което отделят за всяко дете. Но да се върна към същината на разказа си… Започнах по-отблизо да разучавам нещата, на които учат децата в детската градина.
Ще оставя окачването на имената на децата на едно чудно дърво до входа, всеки път, когато влизат в градината, за да се учат да разпознават собствените си имена и да изписват буквичките, както страхотните занимания по йога и игри в двата двора на градината, където има повече игрушки отколкото в повечето паркове, за които се сещам и ще премина на няколко интересни неща от последните две седмици. Когато взимаш детето си от градината, key worker-а идва лично да ти разясни как е преминал деня на мини версията ти. Разказват какво са правили, какво са учили, какво и колко е яло халпето, на какво е играло и т.н. В допълнение на това има онлайн система, където всеки родител може да проследява в снимки, видеа и разкази на учителите на детето си какви неща са учили, как се е справило то, какви препоръки за допълнително развитие има както за градината, така и за вкъщи и т.н. Честно казано, това ми е едно от любимите четива всяка вечер. Последните две седмици фокус в градината са 3 неща – изучаването на космоса (планети, звезди, ракети и т.н.), изучаването на стиховете на Робърт Бърнс (който аз хич не харесвам, но тукашните тачат до полуда) и посещението на децата в дом за възрастни. Ще карам наред.
В спалнята на дъщеря ми целият таван е мини космос. То не са планети, звезди, ракети и всичко това свети в тъмното. За толкова много месеци грам не се впечатли от тази среднощна красота, но в градината може да ти изброи имената на всички планети, че даже и да каже коя й е любима. Освен това изглежда е поела инициативата и заедно с още едно момченце от групата си са нарисували и оцветили звезди, които заедно с планетите са окачили на въпросното дърво на което закачат имената си, на влизане в градината. Всички деца си имат интергалактически паспорти, цяла космос стена и ракети, с които изучават вселената. Един от кътовете в градината е посветен точно на тази тема и изглежда по ето този начин:
Предучилищната група се шири на няколко стотин квадратни метра и има всякакви зали за игри, занимания, софт плей и един разкошен ъгъл за четене. Онзи ден, когато взимах малката попаднах на следната картинка: няколко джуджета, подредени като аптекарски шишета върху възглавниците в ъгъла за четене с поглед фиксиран върху един от учителите, който им редеше римите на Робърт Бърнс. За Шотландците той е изключителен и дори го почитат с негов собствен ден, за малките е супер интересен, защото всеки негов стих се анализира и дискутира, за мен (която също трябва да го чета, за да рецитирам и дискутирам негови стихотворения с малката у дома) – същински ужас. Първо, че изобщо не го харесвам, после, че прозата му е на староанглийски. Въпреки личната ми неприязън, която е без всякакво значение, ми харесва цялостния подход към възпитаването на любов към книгите и четенето. В мига, в който децата са въвлечени под някаква форма в стиховете или разказите, те автоматично се пренасят в един вълшебен и чуден свят, в който имат свободата да пътуват, да се учат, да изживяват. Когато дъщеря ми беше малка много се притеснявах дали ще успея да й предам любовта към измисления и необятен свят на книгите. Днес, съм повече от щастлива, че вечер не заспива без книжка и че изпитва истинска наслада да има поне един момент от деня, в който се уединява, за да почете или с учителите си или с нас у дома.
Едно от нещата, които ми направиха най-силно впечатление от последните две седмици беше визитата на предучилищната група в дома за възрастни хора. Подобни мероприятия се организират сравнително често. Децата играят с възрастните хора на различни игри – не се сърди човече, редят пъзели, говорят си, а понякога им готвят сладкиши. Това нахапаното по-долу е сладкият скоун на дъщеря ми, който е забъркала и изпекла заедно с другите деца, за да зарадват хората от дома. Стана ми страшно мило и колкото повече се връщам към тази ситуация си мисля, че подобни активности са икзключително полезни и занимателни за всички въвлечени. Ясно е, че за самотниците от дома няма по-щастлив момент от този някой да ги посети, да си поговори с тях и да им приготви нещо вкусно с лъжичка от най-чистата любов на света. За децата, обаче, това също е едно несравнимо изживяване. Да бъдат човечни, да бъдат добри, да срещнат живота в най-суровата му същност, да протегнат ръка и да изградят топли взаимоотношения. Истината е, че на финала, децата бяха по-щастливи и от възрастните хора, а сърцата на нас родителите, бяха обгърнати от радост и съпреживяване.
Не съм си представяла, че детската градина може да има толкова съществено значение за развитието на едно дете. Може би, защото когато бях малка прекарах кратко време в детската, защото прекарвах летата на вилата при баба. Но е факт, че изживяванията на децата в една такава среда са несравними, приключенски и вдъхновяващи.
ХХХ
Русалката
