Когато плаче, мърка като разгневено котенце. В някои ситуации, уви, звучи повече като особено прегладнял, останал за дълго без сянка и вода тигър. В тези „някои ситуации“ обикновено започвам да отварям и затварям чакрите си, да търся черни котараци по пътя, да се въртя по три пъти и да плюя през рамо. Всички тези процеси единствено карат слепоочията ми да пулсират като притиснат в менгеме пръст.
Така започна нейният трети месец на този свят. Общо взето, това упражнение с всичките му присъщи апокалиптични сцени и превъплащения се повтаряше и преповтаряше на всяко хранене. На езика на майка на новородено, това ще рече на всеки три часа от денонощието.
В началото с присъщ за особата ми оптимизъм приемах рева и отказа от мляко като етап от бебешкия живот. За съжаление, с течение на времето този етап започна да прилича повече на бебешки пубертет, менопауза и криза на средната възраст взети заедно. Иначе задоволителната ми нервна система започна да прескача, премигва и пиука като алармата на автомобил, чийто акумулатор се бори за последни минути живот.
С треперещи ръце и обострен слух, последните дни бях успяха да прозвъня видна акушерка от Майчин Дом; жена, която помага на кърмачки да се справят с кърменето; педиатърката на детето; всички приятелки с деца и случайно въвлечени в темата нищо-не-подозиращи хора, с копнежа да получа съвет. Както може да се очаква се сдобих с толкова съвети на куп, че се чудех как да разграфя деня, за да мога да приложа поне половината от тях. Варираха от ексклузивно кърмене до разтваряне на формулата в хладка вода с доза молитви и поза ОМ.
Какво се случваше на практика при всеки опит за хранене: слагам бебка на гърда – заспива след две омърлушени засуквания. Започва пощипване на бузки, леко разклащане, мили фрази, още пощипване, подрусване и така по няколко серии от всяко упражнение с минимална почивка помежду им. Резултат нулев. Пристъпвах мигновено към вторият етап от храненето– биберон с формула. При допира му до сладките й бебешки устни с форма на сърце (заклевам се!) се започваше с горе описания рев и пулсиращи слепоочия. И така цял месец. На всяко хранене. Седем пъти в деня. От притеснение спуках поне няколко капиляра вляво от дясното ухо, получих поне три аритмии и украсих главата си с минимум сто бели косъма. Ето, не мога да си нахраня бебето, няма да наддаде, ще се разболее, ще получи херния от рев…. Изобщо все колоритни представи за бъдещето на челядта. А проблемът беше клише – нямах достатъчно мляко да я храня и трябваше да допълвам с формула, а бебето си предпочиташе мен и ридаеше при мисълта за биберон в устата.
Уплахът ми вече се беше загнездил дълбоко в сърцето и високо в гърлото ми, когато реших да пробвам нещо различно от получените съвети. Направих две неща, които коренно промениха всичко. Първо – започнах да се цедя и да давам млякото си през биберон. Това упражнение костваше нещо средно между половин живот време, кански мъки в поне деветия кръг от Ада и абсолютна безчувтсвеност първо в дясното, а после и в лявото полъкълбо на съществото ми. НО, така тя нямаше директен контакт с гърдите ми и забрави да се цупи. И второ – смених стаята и обстановката, при която се храни госпожицата. Вече не сучеше биберона гушната в мен, а полу-легнала на активната бебешка гимнастика. Ефектът беше повече от поразителен. Дедето започна да се храни отново напълно пълноценно и блажено, а белите косми по главата ми бяха изящно колорирани от Ники. Аритмиите не изчезнаха, но пък бяха основно продиктувани от вълнуващи мигове като първия смях и първата крачка сама. И така. Дерзайте, мами 🙂
