…или „Никой не е длъжен да им гледа внуците“ 🙂
В колкото и чудна страна да отглеждам дъщеря си, идва лято и концепцията за пясъчник, люлка, пързалка, басейнче и други увелиселителни занимания в градината на баба и дядо започва да изглежда все по-апетитна. С леко гръмотевично напрежение, което небрежно предизвиква конвулсии в сърдечната ми област и обилно напоена с вълнение, оставям златокосата госпожица в градината, която ще се превърне в нейна обител за лятото. Омагьосана от всички изненади, които я очакват, тя сякаш забравя да погледне към мен. Очите са събрали блясъка на нощното небе, устните са грейнали в слънчева усмивка, готова да експлоадира в супер нова, крайниците шеметно се носят без посока като в танц от 80-те, само че под ритмите на хауз парче, а аз……аз мигновено срещам истинското щастие. Автентично, неподправено, великолепно…
Програмата на госпожицата е колоритна като лунапарк и включва процедури, пред които и Клеопатра в цялата си величественост би се преклонила. Пословичната баня с мляко е изместена от детски басейн върху прясно окосена трева, пълен със слънчева вода и орехова шума, експлицитно допълнени от брой играчки, на който и в Хиполенд биха завидяли. Тази спа процедура, освен че предизвиква истински (под)воден фурор, носи и обилно количество йод и желязо за внушителните 80 сантиметра и 11 килограма съвършенство. Ултравиолетовите лъчи са възпрепятствани от досег с цялото това великолепие посредством чадър, който по размери би спасил малко село от проливен дъжд.
Следобедните занимания включват серия качване и слизане на стълби за тонус, ходене боса из двора, бране и похапване на френско грозде, изскубване на няколко китки цветя, люлеене на люлката с мики и мини мауз, редене на формички в пясъчника с форма на мида и размер на 100 годишна костенурка, опити за възсядане на кучето, разходка до съседите за мъфини и други такива, трудно устоими активности. И така всеки ден. Нищо чудно, че като си я прибрах, за да може и аз да й се порадвам за няколко дни, из апартамента в града кънти „де-де“ – разбирайте, госпожицата е в търсене на дядо си. Нека да е лято!
