Април е моят месец. Още откакто съм се родила. Носи аромата и цветовете на любимия ми сезон, почита един от най-прекрасните християнски празници и предвещава дългите топли вечери под звездите, шума на морето и вятъра в косите. Тази година, април е особено специален за мен по две причини. Първо – рожденият ми ден и Великден съвпадат (а това са двата празника, които винаги очаквам с нетърпение). Второ – за първи път с малката ще правим великденско боне и ще участваме в състезание с него.
ОТ КЪДЕ ИДВА ТРАДИЦИЯТА ЗА ВЕЛИКДЕНСКОТО БОНЕ?
Спрямо християнската религия, Великден е време за обновление и прераждане. Навремето, с края на постите и отпразнуването на този религиозен празник, дамите които отивали на църква носели нови дрехи и бонета (предвид епохата). Това поставило началото на модата на така наречените великденски бонета. През 70-те в Ню Йорк се поставя началото на пищни улични паради с великденски бонета. С всяка следваща година популярността им нараствала и все повече хора се присъединявали към тях, не на последно място и заради филма от 1948-ма „Великденски Парад“ с Фред Астер и Джули Гарланд.
КОНКУРС В ПРЕДУЧИЛИЩНАТА
Днес, тази традиция е на почит и във Великобритания. Особено в детските градини и училищата, където се организират конкурси за най-красиво боне. Гледайки снимките от миналогодишния конкурс в предучилищната на дъщеря ми, тръпки ме побиват от къде ще събера толкова ентусиазъм и креативност да се представим подобаващо с малката. Още повече, че и на двете ще ни е за първи път.
Та, спрямо католическия обичай, пременени с шармантни великденски бонета, идния уикенд ще сновем из градините на предучилищната и ще издирваме шоколадови яйца и зайци иззад храстчета, листенца и цветенца. Цялата тази шоколадова идилия, която се надявам да не завърши на зъболекарския стол, ще се увенчае и с награда за най-красиво боне, което от сега си знам, че няма да е нашето. И в този миг, докато оплаквам заешките уши или макетите на яйца и тревички, които някак си ще трябва да вплетем в едно неотразимо боне, се сещам за разговора ми с една от другите мами от предучилищната. Ева е супер яка мацка с тризнаци, които последните дни след „добро утро“ я подкарват на темата за бонетата. Малчуганите може да са си близки от сътворението си, но въображението на всяко тегли в различна посока. Къде към цветенца, къде към заешки уши, къде към яйца. В този ред на мисли, безропотно ще се отправя към близкия магазин и ще накупя всички материали дето намеря по темата. Подканям ви да ни стискате палци да не си отрежем пръстите, докато творчески лепим заешки уши върху сламена шапка.
ХХХ
Русалката
