Тя е едва на година и девет месеца, а вече има цяла детска площадка от обожатели. Появата й на този своеобразен социален фрагмент пясък с причудливи игрушки и други форми на игра, смръзяващи кръвта на повечето родители от ужас отрочето да не пострада, се огласява шумно от групи батковци, очевидно влюбени в крехките осемдесет и шест сантиметра плът и завидна усмивка, озаряваща света като току-що формирана супернова.
Стълпновението и възгласите около госпожицата наподобяват дългоочакван концерт на Armin на Арена Армеец. Вижда се гора от вдигнати ръце и подскачащи малки човечета, които радостно чуруликат колкото им глас гържи, поклащайки се неуверено като патета на неокосена полянка. Най-верният поклонник е Кико – батко от класа. Винаги първи съзира прииждащото почти двегодишно изящество и подготвя тълпата с възторжени възгласи „Тя идва, тя идва, бабо, тя идвааааа“. Следва дълга пауза за прегръдки, държане за ръце, вторачени влюбени погледи, небрежно гъделичкане и върл кикот. След първоначалните официалности, госпожицата бива буквално отнесена от тълпата към центъра на площадката, където започват да й се предлагат основно полицейски колички, линейки и тук-там някоя търкалка. За мое лично удивление, госпожицата изпитва особен афинитет към возилата и демонстрира нескрито задоволство да реализира мними катастрофи с камиончета и мотоциклети.
Най-голямо умиление и до ден днешен изпитах, обаче, когато я видях да се вози на акумулаторен мотор, прегърнала симпатично русоляво момченце през кръста и ръсеща по детски чиста радост в радиус от поне една градинка място. Тъмно русите й къдрици се развяват палаво, целунати от вятъра докато бавно и тържествено прави обиколка на шадравана в далечината.
Няма нужда да споменавам, че потеглянето от площадката е винаги бавно и особено ревливо. Около дузина момченца остават с разбити сърца в трепетно очакване на следобедната поява на любимата им, която отново ще бъде пламенно огласена с детска глъч и щастие, което дава храна поне за месец напред.
