Лайфстаил

Татус за мечтатели

Исках го от години. От много години. Въображението го рисуваше във всякакви форми на всякакви места. Накрая придоби живот ниско долу на десния ми крак. В цвят, символика и тотален сексапил.

Първият ми татус бе рожба на всички сърч машини, милион (минимум) скрийншотове на Pinterest, безкомпромисно дълги дискусии с всички приятелки и накрая среща с братя Смокови. Всичко, което исках се стопи и пречупи през погледа на Павел. Нарисува съвършения мак на крака ми и ми даде ден време, за да се влюбя в него. Денонощие по-късно вече се бях позиционирала на леглото в студиото. На пук на всички йога практики за дишане, поемах и издишах сгъстения от напрежение въздух по-тежко и учестено и от когато раждах.

Павел ме посрещна с широка усмивка, зарази ме с настроение и ми вдъхна кураж. Всичко това се изпари като утринна роса под жаркото юлско слънце още в мига щом чух машинкaта му да работи. Преди още да усетя иглите в плътта си, почувствах очите си отдавна забравили за естествения рефлекс на премигване и застопорени върху машинката с игли, широко отворени като на малко дете пред захарен памук. Само дето захарен памук нямаше. Въздъхнах дълбоко по неблагоразумието ми да подмина бутилката с вино в кухнята, многогодишното уиски в шкафа под мивката, валидола в нощното шкафче, сутришната молитва, завъртането три пъти на юг и плюенето през рамо и просто прегърнах съдбата си за следващите два часа.

С изражение по-изтерзано и от това на майка Тереза и пулс отдавна преминал скоростта на ускорение в колайдера на ЦЕРН, посрещнах първия допир с машинката. Последваха минути, които досега твърдя, че бяха години, посиняване от липса на кислород (просто забравих, че мога и да дишам), забодени нокти в тапицерията (които в последствие установих, че и са си останали там) и накрая….един шедовър на перфектното място долу вдясно.

Тълкуванията за цвета на мака граничат с броя народности по света. Моят мак символизира силата, красотата и вечната любов. Той е онзи аксесоар, който искам да нося винаги с мен – като звездите на небосвода, като усмивката на детско лице, просто като моят мак. Защото излъчва цвят, хармония и красота, които резонират с всичко в мен. Защото ме кара да се усмихвам, когато го видя в отражението на някое стъкло. Защото е мечтан и само мой.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close