Не винаги животът е дъга и еднорози. Понякога е три скариди и аудиенция със смъртта. Нямаме много време да бъдем перфектните родители. Но имаме време да бъдем добри такива. Светът е дъга от емоции, преживявания, пътешествия, любови, приятелства, разочарования, страхове, падения, успехи… Искам да знам, че каквото и да се случи с мен, дъщеря ми може да се навигира в живота с увереност, осъзнатост и копнеж. Ето на какво се старая да я науча:   #1 Чувствай се красивa. Винаги. Не защото си прелестна като външност. А защото имаш красиви душа, сърце и ум.   #2 Отстоявай себе си. Но винаги с уважение. Към себе си. Към другите.    #3…

Преди няколко месеца записах малката на Tae-Kwon-Do. Не защото съм фен на този спорт, а защото приятелчетата са й основно момчета и те всички посещаваха тези занятия. Като майка на момиче, си я представях повече с туту на балет отколкото с бялата роба на тепиха. Но, коя съм аз, че да подлагам крак на окриленото ми поколение?! Първоначалните ми размисли до колко ще й допадне този спорт се сблъскаха в стената от неизмерното й желание да ходи на всяка тренировка и да се справя с всички предизвикателства. В това число и чупенето на плочки с удар на крака. Честно! Доста е впечатляващо! За тези от вас, които се чудят до…

Радост и изпитания. Огърлицата на живота. Няма по-голямо изпитание за един родител от онези..междинните моменти. Между две радости. Те са много повече от изпитание. Малка смърт. Сърцето спира за много дълъг миг, а спомените сякаш се губят. Беше разкошен ден. Изпълнен със смях, магия и радост. Исках и да завърши така. Вървях под дъжда с раница, чадър, скутер, каска и още сто неща, които вече не си спомням. Нямах допълнителен чифт ръце, но пък желанието ми извираше от незрим извор. Вмъкнахме се с малката в супермаркета и взехме голяма кошница, в която уж щяхме да сложим 4-5 неща. Така набързо. Не знам какво сме си мислели и двете, но кошницата…

Учели за различното. Така отговори на повдигнатите ми вежди и изпепеляващ поглед учителката на дъщеря ми в предучилищната. Но да започна отначало. Вечер, когато взимам малката някоя от учителките винаги дава подробна обратна връзка за заниманията, които е имала през деня. В най-обичайният си вид, този няколко минутен разговор има следния формат: Учителката (У): Днес беше денят на буквата „W“. Мия имаше възможността да се упражнява да я пише, използвайки пяна за бръснене, четка и боички. Затова роклята й изглежда така. Но не се притеснявай, тя много се забавлява. Аз (А): Виждам. В този момент констатирам, че обувките й са послужили в някакъв момент за платно и са дали своя…