Фестивалът Fringe е онази нестихваща магия, която помита Единбург като тайфун от цвят, глъч, забавление, настроение и го посипва с цветен прашец от най-изумителните и разнообразни културни мероприятия. Ще отделя специално внимание на него, защото истински си заслужава човек да се докосне до него – ако не на живо, то най-малкото посредством снимки и истории. Именно и заради този фестивал денят започва и завършва с него. Чашата горещо лате сутрин е ритуално последвана от бърз обзор на събитията за деня и изготвянето на програма между мен и още няколко мами, с които освен родителството споделяме и редовните момичешки петък вечери (както и шопинг турове, суши вечери, сесии за грим и…

Докато беше в утробата ми бяхме сключили пакт да не ме подтиква да ям сладко. Спази го. Днес, за разплата, на 2 и половина, внезапно откри сладостта от шоколада, сладоледа и меда. Затова честичко ще ме видите да забърквам в кухнята домашен суров шоколад, домашен плодов сладолед и джели бонбони. Тази сутрин претворих няколко сладки плода, мед и рикота в необяснима смесица между джели бонбони и сладолед. Не че нещо, но докато пазарувахме следобедно вчера бях спонтанно разединена между опитите й да докопа някакви мазни понички на щанда вляво, да помъкне смути от манго и ананас в бутилка с поне 1/3 теглото й и подреждането на карфиол, спанак и броколи…

  Сушито беше страстта ми в кухнята преди да забременея. Правех го за приятели, за романтични вечери, обеди навън и никога не ми омръзваше. Когато забременях се наложи да го спра, защото го консумирам със сурова риба, а тя не е никак полезна за бебчетата в утробата заради паразитите, които може да съдържа суровото месо. Дълбокото замразяване се счита, че ги убива, но риска далеч не си заслужава 🙂 Ако и вие сте бременна, но не можете да се откажете от сушито то избирайте такова, направено с пушена или по друг начин термично обработена риба и морски деликатеси. Та за сушито….освен него обичам и да имам гости, а те просто…

  Случвало ли ви се е времето във вас да е толкова слънчево и приповдигнато, че да направите делника празник? Ей така, без причина… Наскоро пътувах с колата и се заговорих с шофьора за нещата от живота. Тривиално ще си кажете, но понякога в най-простичките разговори излизат съществени провокации за размисъл. Заприказвахме се за живота в Единбург (който е несъмнено един от най-прекрасните) и за времето (което пък е абсолютен контрапункт на предишното). Оплаках му се, че и цял живот да остана тук няма да привикна към силния (понякога мълниеносен) студен вятър, липсата на истинско лято, така както го познаваме в България, смяната на слънчево и облачно за норматив време….…

Отношението ни към света и околните е онзи микро аспект, който има силата да ни направи по-добри хора. Една усмивка, един жест могат да внесат толкова много заряд в нечий живот, че да го изпълнят с въображение и полет на душата. Няма да ми омръзне да се възхищавам на силата, която носят една УСМИВКА и ВЕЖЛИВ разговор. Тази сутрин посетихме с малката любимия Starbucks на път за парка за традиционното бадемово лате и бейбичино. Когато младежът зад бара чу името ми ме попита от къде съм и с широка усмивка изрецитира всички фрази, които бе научил на български от негова колежка. Беше много сладко особено в комбинация с неподправения английски…

Нямам нужда от аларма на телефона. Нямам нужда и от изряден биологичен часовник. Всичко от което се нуждая е едно сладко „мамИ“ от съседната стая точно в 7.30 всяка сутрин. След стандартното бейбичино, което задължително ознаменува старта на малката госпожица и предшества всички тоалети, прически и кипрене пред огледалото, следва и миг за смутито на „мамИ“-то. Както всяка майка ще разбере, този миг е буквално едно премигване време, затова гледам да си забъркам нещо енергично и събуждащо със завидна бързина. След като слънцето вече изгрява в 5:13 a.m. и мирише на лято в двора заради красивата японска череша, която прелестно е разцъфнала под прозорците и чиято красота и благоухание се…

С лекотата на летен повей се влюбих в града. В младежката му визия, в забързания ритъм, в чара на каналите, водещи към морето, в цялата пъстрота на хора, етюди, зеленина. Бях посещавала Бристол преди години докато учех в Портсмутскиия университет. През погледа на студентка го бях удостоила с внимание заради интересните магазини и познати марки, които задължително исках да притежавам. Днес, през погледа на млада жена и майка го оцених в цялата му прелест на място, където бих живяла като в приказка. Откакто имам дете пречупвам всичко през призмата на активностите за деца, спокойствието, сигурността и приятното време, което позволява целодневни разходки и забавление навън. Бристол ни предложи всичко в…

  През бременността бях сключила пакт с дъщеря ми да ме подтиква да хапвам всичко без тестени и сладки неща. Когато имаш сладък зъб (като мен) и без да си бременна тези неща изискват неистов контрол. И понеже съм на вълна анимационни ми излиза образа на Маша от „Маша и Мечока“, в чийто образ се превъплъщавам с лекота щом изпитам глад за сладко. За да е напълно ясно – мога да изкарам цяла обиколка на Земята около Слънцето на сладко. Просто спортувам ежедневно и затова не ми личи. Та за бременността – малката сякаш ме чу и разбра (аз ежедневно й припомнях, че сладкото не е опция за тези девет…

  Едно от нещата без които не мога е сладкото. Когато бях малка, родителите ми носеха от Германия огромни торби с всякакви видове шоколади, бонбони, близалки, дъвки….с надеждата да стигнат за поне половин година напред. Опитваха се усърдно да ги крият, но или усърдието им ги предаваше или аз бях тогавашният мини вариант на инспектор Хорейшо и с неповторим нюх откривах всички трезори за сладко, разпръснати из дома ни. За най-голям ужас на нашите запасите от сладко стигаха за седмица максимум, а срещите със зъболекаря не бяха рядкост. През годините успях да се науча да замествам шоколада със суров такъв, сушени плодове, сурови ядки и протеинови вафли. По време на…

Боядисването на Великденските яйца винаги е било празник за мен – още от най-ранна осъзната възраст. Това е онзи сладък момент, когато въображението превзема всеки инч от стаята, идеите връхлитат като лавина, а съзнанието се бори ръцете да са достатъчно пъргави, за да може визията да оживее върху яйцето преди да избледнее в препускане към следващата. Живея в католическа държава и най-близкото до боядисване на яйца тук е труд и творчество върху яйце от стиропор. За да оживее Великден и на масата сред приятели, а не само в сърцето, изкупих всички водни боички за рисуване от детския магазин, всички стикери и цветове брокат, на които попаднах и поканих приятели за…