Дългият живот в странство пробужда апетита за няколко неща. Баница, лютеница и … пържени филийки. Последното заформих тази сутрин в неистово желание и спомени за детството, когато баба ми правеше най-вкусните пържени филийки за закуска. Още топли ги намазваше с домашен мед, който бавно се разтичаше по ръбчетата на филийката на път да предизвика кулинарна експлозия по небцето ми. Интересно как някои спомени остават толкова живи и цветни още от най-ранна възраст. И не защото са свързани с храна, а защото са мило намигване през рамо към миналото, когато сме били щастливи, малки и наивни, но обградени от толкова много истинска любов и грижа. Тридесет години по-късно раздавам същата грижа…

От доста време издирвах рецепта за коледни сладки. От онези, които приготвяш за минути и печеш за норматив време. После сядаш в поза лотус на пода в дневната и отхапваш сладко с искрено опиянение докато бършеш емоционално сълзи, гледайки затрогващ коледен филм. И понеже приятел в нужда се познава и бързо рецепта за коледни сладки дава, използвам момента да благодаря на Нана, че осъществи тази ми коледно-домашна идилия, споделяйки най-вкусната и лесна рецепта за домашни сладки. И предвид факта, че обичам да се храня здравословно и да дарявам любимите си хора с 2в1 – доза сладост и добро здраве – направих леки промени в рецептата. В последващите редове споделям с…

  Живея в държавата на шортбреда и браунитата. Дъщеря ми пренебрегва персистентно първото, но на второто се отдава с наслада. Понякога, когато не гледа, успявам да си отмъкна някое малко парченце от чинията й. В тези моменти разбирам колко сладък и прекрасен може да е живота. И тъй като съм привърженик на домашно приготвените десерти, защото основно залагам на суровите и здравословни такива, реших да се престраша и да забъркам собствен прочит на това шоколадово изкушение. Дълго се чудех дали да е сурово или печено брауни, но накрая мъжа ми реши дилемата и така изпекох първото си брауни. Онлайн пространството е пренаселено от брауни рецепти, но никоя не ми допадаше…

Вятърът беше натрупал есенните листа на огромен шарен куп. Един дяволит поглед и вече се гонехме под дъжд от пъстрота и свеж есенен аромат. Малки цветни листенца падаха навсякъде около нас, а смехът ни привличаше погледите на минувачите. Беше една от онези топли, вълшебни сутрини, когато изпиваш всяка глътка живот с радост.     Изпъстреният с емоции ден ни завари следобедно с изгладнели коремчета и заряд от кулинарна креативност, който бяхме готови да развихрим в кухнята на момента. Няколко ябълки, доза настроение и претършувани шкафове се трансформираха в благоуханна ябълково-канелена смес, която остави сладкия си отпечатък по бузите, пръстите и устните ни. Остана известно количество и в купата, което очакваше…

Докато децата играеха в парка с Бела отпивахме горещото си лате и се наслаждавахме на зеленината наоколо. Скоро бяха окосили тревата и въздухът беше наситен с онзи така свеж и събуждащ сетивата аромат на зелено. Докато погледът ми блуждаеше по зелената украска на дърветата, погледът ми попадна на първите оранжево-червеникави листа.  Кожата на лицето ми настръхна от ледения дъх на вятъра, който властно премина покрай мен, оставяйки усещането за есен. Прибрахме се вкъщи с малката гладни за няколко лъжички сладост. С доза носталгия по летните дни и изпълнени с вълнение по очарованието на един от най-красивите сезони, си спретнахме есенно лакомство за стопляне на душата.         Допълнихме…