Пътувам. Изживявам. Случвам се. Всяко пътешествие разпалва въображението ми, подхранва унеса към непознатото и ми напомня колко много места очакват да бъдат открити и сбъднати. Като мечтите. Скоростта, с която мога да приготвя багажа си за новото приключение превъзхожда стихийността на падаща лавина. Разпалва огъня на вълнението и очакването. На нетърпението. Дестинацията, закотвила се дълбоко в сърцето ми като кораб на дъното на Марианската падина е неизменно Венеция. Душата ми чурулика като славей в ранно утро от копнеж по този магичен град. Последното ми посещение на Венеция остави специфичен вкус на неприятно. Най-вълнуващата седмица в живота ми, през която попивах с трескава отдаденост мистерията на малките улички, широки колкото две…

Обичам изгрева… Да гледам как горящото кълбо се издига бавно и достолепно над сутрешния стрък трева, целунат от росата. Извисява се бавно нагоре и гали с топлината си гората в далечината. Разпръсква живот и сила, които преминават през мен и ме разтърсват като електричество. Обичам да гледам лъчите, които скришом се промъкват през облаците, за да се разтелят по земята. Харесвам тази картина на съвършеното утро. Всяка сутрин, с всеки изгрев се раждам и аз – по-добра, по-щастлива, по-силна…просто по! Почти като залеза, който с магията си ме пленява до лудост. Рисува красота по небесния свод в пиршество от цвят и нюанси. Като магия. Като обещание и копнеж. Като край пред…

И понеже съдбата е като цветарка на площад Славейков, стръкове с цветни изненади дебнат от всякъде. Вследствие на няколко вълнуващи обстоятелства и огромен букет от съдбовни сюрпризи от известно време живея в държава, обитавана от лордове. Толкова аристократизъм, магичност и загадъчност на едно място рядко се срещат в малък град като Единбург. Всеки поглед навън и всяка разходка (дори до магазина) са пищен гуляй за сетивата и най-вече мирогледа. Усмихнати минувачи, вежливи кавалери, впечатляваща архитектура, зеленина и подреденост така динамично задвижват хормоните, че усещането наподобява делириума от бременността след първия триместър. И тъй като Единбург е апетитна хапка сред дестинациите, които Европа предлага, често се радвам на компанията на любими…

…защото любовта е като бурно море, като захарен памук, като ураган, като емоция, на която се предавам безусловно. Защото без любов не мога. Защото 16 е по-добре от 15. Защото това са любимите ми цитати: „От всички страсти любовта е най-силната, защото атакува ума, сърцето и усещанията едновременно.“ – Лао Тзъ „Твоите думи са моята храна, твоят дъх е моето вино. Ти си всичко за мен.“ – Сара Бернар „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.“ – Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“ „Любовта е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал.“ – Надежда Захариева „…някъде сред пясъците едно момиче ме очаква. Затова трябва да…

Не съм геймър. Идеалът ми за добре похарчено време включва чаша бяло вино и приятели. Единствената игра, която вече 32 години играя денонощно е Живота. Суров. Сладък. Предизвикателен. Умопомрачаващ. Влюбчив. Щастлив. Гневен. Тъжен. Разочароващ. Обещаващ. Изобщо доста нива съм минала вече, къде с усмивка, къде с устни, извити като бракувана кифла. Идеята е, че женското ми въплъщение на Супер Марио се справя порядъчно. Като за 32 нива. Бъдещите са мистерия, но какво пък, нали вече съм набрала енерция. 7 УРОКА, НА КОИТО МЕ УЧИ ЖИВОТА Като изключим сатурновата дупка, ретроградната Венера и някои други космически обстоятелства, скоро предстои да мина на следващото ниво – 33! За него планувам да си…