И понеже съдбата е като цветарка на площад Славейков, стръкове с цветни изненади дебнат от всякъде. Вследствие на няколко вълнуващи обстоятелства и огромен букет от съдбовни сюрпризи от известно време живея в държава, обитавана от лордове. Толкова аристократизъм, магичност и загадъчност на едно място рядко се срещат в малък град като Единбург. Всеки поглед навън и всяка разходка (дори до магазина) са пищен гуляй за сетивата и най-вече мирогледа.
Усмихнати минувачи, вежливи кавалери, впечатляваща архитектура, зеленина и подреденост така динамично задвижват хормоните, че усещането наподобява делириума от бременността след първия триместър. И тъй като Единбург е апетитна хапка сред дестинациите, които Европа предлага, често се радвам на компанията на любими другари от родината. Моята Невена, с която споделяме парализиращ брой прилики във всички възможни отношения, сподели няколко безценни дни с мен в града на лордовете и лордките (както ги наричаме с лека полувинчата усмивка и едва доловима лява трапчинка).
Та изследваме атмосферата на града из нощните заведения и докато попиваме симфонията от шумна глъч, местна музика, омайни коктейли, мъже в поли, жени в панталони и други интересни решения, трескаво обсъждаме темата за лордовете. Тематиката за синята кръв естетвено последва разходката ни до единбургския дворец часове преди това. И понеже всичко това ни дойде някак прекомерно царствено, съдбата естествено се намеси и предложи един съвсем не прозаичен завършек на вечерта за двете блондинки с вкус на няколко коктейла.
Как да срещнеш истинския лорд ако преди това не целунеш няколко жаби. И ето – една покори с лъвски скок левия безкрайно грациозен ботуш на Невена. Последва кратък писък, манифестиращ крайно недоумение, който сигурна съм разтърси из основи иначе спокойния комплекс, в който живеем. Не знам съседите дали разбраха, че в двора ни има жаба, но със сигурност разбраха, че ги има Невена и Мария. Изтрезнели от омая на хубавия алкохол, с далеч не леко разочарование наблюдавахме как жабата-нелорд без особена грация, присъща на някой от съответното потекло, се запъти към китните храсти встрани от нас и потъна в прегръдката на мрака. Почти като нас, които дълго след това чуруликахме виртуозно случката от комфорта на меките си легла.
