Единбург е града на тичащите хора. Целодневно парковете, планинските хълмове и улици са магистрала от активно спортуващи. Няма да забравя с какво самочувствие излязох да тичам на 1 януари следобед като си мислех, че съм единствената спортна фанатичка, готова да разнообрази трапезата с подобна динамика по никое време. Наистина бях единствената. Без челник на главата и гирички в ръцете. С подобно самочувствие разхождах и изваяното си тяло на млада майка, която използваше всяка свободна минута, за да спортува у дома/фитнеса. Отново бях единствената. Която спортува на закрито. Тукашните мами спринтират като за Олимпиада, побутвайки отрочетата си в супер маневрени колички из парковете. Нещо повече – тези тичания са организирани.…

  Порастваме и настъпва есен. Като падащи листа хората, близки до нас ни напускат по най-различни причини. На 35 мога да кажа, че имам няколко истински приятелки. 4, за да съм прецизна. Те са от онези специалните, които времето е белязало с шепи сол от сълзи, но и дъга по-дълга от екватора от споделени вълшебства, нарисувани с червило мечти и луди преживявания. Днес все по-трудно допускам хора в приятелския си кръг. Не за друго, а защото вече нямам нито нуждата, нито търпението да преминавам с някого през всички препятствия и обстоятелства, за да може след време да го нарека приятел. Въпреки това имам няколко близки познати, с които ми е…

Бях седми клас, когато започнах да тренирам лека атлетика. Тренировките на открито на стадиона бяха магично съчетание от високо интензивни упражнения, нови приятелства, желязна дисциплина, обилно количество мотивация и много забавление. Толкова обичах след изморителната тренировка да тичам под студените капчици вода (от напоителните системи), които падаха като роса върху тревата. С последни сили се хвърлях блажено на скочището за висок скок и събирах слънчевите лъчи върху измореното си тяло. Това бяха летата, в които майка ми казваше, че съм заприличала на циганче, целунато от лятото. Тренировките на стадиона с лекота се превърнаха в страст, която ме отведе на многобройни национални състезания. Вече носех любовта към спорта в кръвта си…

    Единбург е градът на тичащите и на татуираните (за тези друг път ще разкажа) хора. Тази зима беше особено люта и наваля бая сняг – цели 5 см. Ще се посмеете, но на мен хич не ми беше смешно, защото поради липсата на сняг тук съответно нямат и машини, с които да разчистят улиците и живота в града замря. Буквално. За цели 2 дни. Градският транспорт се превърна в легенда. Големите вериги супермаркети бяха като след бомбандировка – абсолютно празни и пусти. Това хляб, мляко и масло си бяха лукс да се провесят от някой щанд. Таксита почти нямаше и ако искаш да се придвижиш от точка А…

Избирането и следването на здравословен начин на живот е въпрос на осъзнаване и като всеки процес отнема време. Но това, обаче, е най-големият подарък, който може да направим сами за себе си. Всяка малка промяна, която внасяме в живота си се превръща в навик, който има потенциала да подобри качеството ни живот и нашето здраве. Следните 5 стъпки ще открехнат вратите на промените, които трябва да направим, за да сме здрави, щастливи и осъзнати.     1.Хапвайте ДЪГАТА всекидневно – ежедневната консумация на различни по цвят плодове и зеленчуци е особено важна. Химическите вещества (фитонутриенти), които се срещат естествено в зеленчуците и плодовете са виновниците за изпълнените им с жизненост цветове.…