Очакваше я едно страхотно изживяване. Сякаш го усещаше. Във вълнението, изкачащо като нетърпеливо дете от гласа ми, в суетенето около нея, което подхващаше всички ни като бързей, в грейналия ми от емоция поглед. За миг се върнах в разказите на мама. Онези, които с няколко напоителни описания, събрани в три фрази и обагрени в бурни жестикулации сриват за милисекунда целия ми авторитет пред приятелите. Онези, които предизвикват цунами от смях, няколко сълзи с форма на усмивка и неконтролируемо размахани крайници в отчаян опит на мозъка да се сдобие с кислород. Започнах да си представям и нея, оставяща стъпки по брега, но от МАРАТОНКИ, тичаща по пясъка и сееща песъчинки навред,…

…или „Никой не е длъжен да им гледа внуците“ 🙂 В колкото и чудна страна да отглеждам дъщеря си, идва лято и концепцията за пясъчник, люлка, пързалка, басейнче и други увелиселителни занимания в градината на баба и дядо започва да изглежда все по-апетитна. С леко гръмотевично напрежение, което небрежно предизвиква конвулсии в сърдечната ми област и обилно напоена с вълнение, оставям златокосата госпожица в градината, която ще се превърне в нейна обител за лятото. Омагьосана от всички изненади, които я очакват, тя сякаш забравя да погледне към мен. Очите са събрали блясъка на нощното небе, устните са грейнали в слънчева усмивка, готова да експлоадира в супер нова, крайниците шеметно се…

Бях се отдала на любимото си занимание откакто съм майка – блажен сън. Сънувах цветно и спокойно. Това явление за майка на тодлър е толкова неповторимо и умилително, колкото да срещнеш еднорог. Такава радост струеше от мен, че имагинерно правех слаломи по дъгата и ангелчета в облаците стил Мечетата със Златни Сърца. Тогава се чу тя – първата кашлица. Отворих самоуверено дясното си око на около 6% само, за да отчета липсата на каквато и да било дневна светлина. Единствено една прозъбена луна се опитваше да нададе тревожен вик на съчувствие зад няколко гъсти облака. Дълбоката нощ предизвестяваше още сън. Блаженството продължи не повече от минута, когато се чу повторно изкашляне.…

Напоследък се чувствам като героиня на Дан Браун от Шифъра на Леонардо. Само дето в моя случай съм по-скоро героиня в Шифъра на Сънищата. За дъщеря ми те започват, продължават и завършват с рев. Онзи рев, от който ръцете ми треперят като на болен от Паркинсон в последен стадий, а косата ми добива отенък по-бял и от на човек, погледал самодива в очите. Когато е изморена от игри и забавление, сънят идва тихо и покорно я отнася в страната на бляновете. Тогава прекарвам поне седемнайсет минути в съзерцание на този шедьовър, който до не отдавна напомняше за себе си с ритници три сантиметра под лявото ми долно ребро. В тези…

Разходките с нея са необятност от смях, тичане, вълнение, любов, блъскане на количка с една ръка, подскоци на един крак, кутия бисквити (често две), порой от снимки и видеа…накратко емоция. В тях има толкова заряд, че ако избухнат могат да заличат поне три далечни галактики, няколко черни дупки, дузина джуджета и дъжд от астероиди. Могат да вдъхнат живот на Марс и да направят Венера гостоприемна. Има и други емоции, обаче. Появяват се неочаквано и завършват с цял мини сериал на междузвездни войни у дома. В тях малката, аз и няколко подръчни материали се оказват основните герои. СОПОЛИ В ДЕЙСТВИЕ Последната ни разходка беше особено вълнуваща. След нея се появиха ТЕ…

Когато плаче, мърка като разгневено котенце. В някои ситуации, уви, звучи повече като особено прегладнял, останал за дълго без сянка и вода тигър. В тези „някои ситуации“ обикновено започвам да отварям и затварям чакрите си, да търся черни котараци по пътя, да се въртя по три пъти и да плюя през рамо. Всички тези процеси единствено карат слепоочията ми да пулсират като притиснат в менгеме пръст. Така започна нейният трети месец на този свят. Общо взето, това упражнение с всичките му присъщи апокалиптични сцени и превъплащения се повтаряше и преповтаряше на всяко хранене. На езика на майка на новородено, това ще рече на всеки три часа от денонощието. В началото…

Да имаш дете е празник. Като онези големите, светлите, които чакаш с притаен дъх и леко напрежение. Да имаш Мия е Коледа и Великден на куп. Сладост за душата и неизчерпаем източник на радост за сетивата. С две думи – очи и усмивка, които лекуват лошо настроение, кофти дъх, дъждовен ден, посърналост, дупки по улицата, скука и още доста неизследвани и недописани душевни и физически състояния. Като всеки цяр, обаче, си има и своите странични ефекти. Изпилена нервна система, системна недоспалост и умора са сред най-персистиращите. И понеже няма непоправими неща – моето решение е бягство на безлюден остров, с много слънце, опияняващи коктейли и тишина. Мечти ще си кажете.…

Един от най-вълнуващите мигове от бременността безпорно беше приготвянето на чантата за родилното. До тогава само бях чувала за тази енигма. В предходните месеци от бременеенето съзнанието ми я рисуваше като розов еднорог – мистерия обгръщаше всички тези артикули, с които тряваше да се сдобия авансово и с които трябваше да се позиционираме доволно аз и коремът ми в болницата. Когато наближи момента започнах да чета в интернет насоки какво да си купя. Голяма част от нещата ми звучаха почти толкова неразбираемо като терминологията, която любимият ми професор използваше в часовете по мениджмънт акаунтинг. Започнах да се чудя дали не е по-лесно да изкарам второ висше от това да си…