Един от най-вълнуващите мигове от бременността безпорно беше приготвянето на чантата за родилното. До тогава само бях чувала за тази енигма. В предходните месеци от бременеенето съзнанието ми я рисуваше като розов еднорог – мистерия обгръщаше всички тези артикули, с които тряваше да се сдобия авансово и с които трябваше да се позиционираме доволно аз и коремът ми в болницата. Когато наближи момента започнах да чета в интернет насоки какво да си купя. Голяма част от нещата ми звучаха почти толкова неразбираемо като терминологията, която любимият ми професор използваше в часовете по мениджмънт акаунтинг. Започнах да се чудя дали не е по-лесно да изкарам второ висше от това да си попълня списъка с неща за болницата.
Верни приятелки, минали по трънливия път се включиха с конкретни примери. Алелуя – всичко вече беше буквално натикано в чантата. Не си мислете, че беше някоя малка и лека чанта. Сигурно тежеше поне два пъти корема ми и имаше обиколка колкото на планетата Земя.
Истината е, че от всичко събрано в бездънната чанта изпозлвах едва следното:
- Направление за раждането
- Лична карта
- Последни изследвания – микробиология, кръвна група, кръв и урина
- Джапанки
- Кърпа
- Душ гел и шампоан
- Бельо
- Превръзки ултра на ента степен найт
- Сешоар
- Телефон
И то точно в този ред. Просто нямаше как да ме приемат в болницата без документите. А другото е ясно – след края на канските мъки, закотвена на стола и след като бях вече зашита, неумело, но безкрайно настъпателно се запътих към банята. Джапанките, душ гела, шампоана и кърпата изпълниха безусловно своето предназначение. Не съм предполагала, че мога да се чувствам така реализирана след душ. Непосредствено след това в действие влязоха всички други неща от скромния ми списък по-горе. И така се редуваха цели четири дни. За друго не остана време. Някак между нескопосаните опити за кърмене, гушкане, вяло спане и укротяване на ревящ звяр всичко се сля в едно.
