Майчинство

Плавен преход от домашната среда към яслата/градината

Да запишем децата си на ясла/градина е голямо предизвикателство за много родители включително и мен самата. Привързаността към децата ни и нагласата, че само ние може да им дадем най-доброто често прави този преход труден. Аз например преминах през дълги моменти на обмисляне и чисто психологично приемане на идеята. Прекарах и доста време в усилия да обясня на дъщеря ми колко забавни ще бъдат посещенията й в яслата/градината, колко нови приятелчета ще срещне и с колко много игри и занимания ще бъде ангажирана. Когато започнах да посещавам списъка с яслите/градините, които бях набелязала тук в Единбург, взимах и малката с мен. Тя е безкрайно социално дете и използваше тези моменти да играе в двора на яслите/градините с другите малчугани или любопитно да разглежда играчките в залите за игра. Така разбрах, че всъщност аз съм тази, на която ще й е трудно да свикне с идеята, че малката вече не е малка и всъщност изобщо няма да е тежко за Мия да привикне с идеята да прекарва време без мен. Тя се справяше отлично с това. Към днешна дата съм истински щастлива, че се преборих със себе си и страховете си и записах Мия на ясла/градина. Това ми даде лично време, в което необезспокоявано да свърша някои бизнес или лични дела, а на малката даде възможността да се социлиазира активно, да придобие нови умения и способности, да се забавлява до безкрай и да расте като независим човек.

Днес дискутирам темата за това как да направим прехода от уютната домашна среда към яслата/градината плавно, така че и децата и родителите да се чувстват комфортно и уверено. Представям ви Кристи Бойд, която ще сподели с нас мислите си по темата, оповавайки се на личния си опит като майка на две деца и дългогодишния си опит в образователната система в различни държави по света.

WM: Преходът от домашната среда към яслата/градината е голямо предизвикателство за много родители и деца. Спрямо професионалния ти опит какъв подход би дал комфорт и сигурност в този процес?

КБ: Особено полезно е да говорите на децата си за предстоящия преход, както и да четете подходяща литература (има страхотни книги по въпроса, които може да четете на децата, за да ги подготвите за яслата/градината). Много помага ако в семейството има по-голямо братче или сестриче, какъвто например бе случаят с моята дъщеря, които могат да настроят наистина позитивно малчуганите към това колко забавно може да бъде в яслата/градината. За тези родители, които трудно преживяват процеса особено важно е да планират за себе си различни активности докато децата са на ясла/градина (в случай, че не работят), така че да не се окажат у дома, торозейки се с неприятни мисли. Например да потренират любим спорт или да се срещнат с приятели са все неща, които могат да им помогнат да се справят с тези турболентни емоции, които са присъщи на повечето от нас!

WM: Какви са психологичните последствия за децата от този преход?

КБ: Смятам, че психологически погледнато последиците могат да бъдат както позитивни, така и негативни. Дъщеря ми беше много щастлива в яслата/градината още от първия ден. Беше напълно подготвена за активно учене, социализиране и структуриране на деня си. Обаче, за много деца първоначалната раздяла от родителите предизвиква съществен стрес. Пример е дъщерята на моя близка, която е аутист. Тя наистина се бореше с раздялата със семейството си, промяната в структурата на деня си, както и социалните аспекти в яслата/градината. Това малко момиченце се нуждаеше от допълнителна специализирна подкрепа, за да преодолее психолгическите последици от прехода към яслата/градината. С правилните системи за подкрепа, тя бързо започна да се наслаждава на преживяванията в яслата/градината.

WM: Какъв съвет може да дадеш на родителите, който да им помогне да подготвят детето за периода на преход?

КБ: Да говорят за това доста активно вкъщи, да четат релевантни книги по въпроса или дори да си направят забавни активности вкъщи, наподобяващи тези в яслата/градината, поставяйки структура на заниманията с време за закуска, игри, спане и т.н., открехвайки прозореца към  начина, по който би протекъл един ден в яслата/градината.

WM: Какви трикове може да споделиш с родителите, на които им предстои да пуснат децата си на ясла/градина, за да се подготвят самите те за това предизвикателство?

КБ: Ако вземем дъщеря ми за пример, беше важна част от процеса да й дам свободата сама да избира дрехите си за яслата/градината, новата си кутия за обяд, раничката и т.н. Помогна й да се чувства като голямо момиче, както и да вземе в свои ръце в известен смисъл тръгването на ясла/градина. Не й беше позволено да носи играчките си в залата за игри в яслата, но пък винаги избираше някоя от плюшените си играчки, която да я чака я раничката й – това беше важно, защото беше като да си води “приятелче” с нея за подкрепа. Когато тръгна на ясла/градина вече ходеше сама до тоалетна, но имаше няколко инцидента първите седмици, защото се заиграваше и забравяше да отиде до тоалетната (толкова се забавляваше), така че винаги приготвях допълнителни дрехи за престоя в яслата.

WM: Какво да направят родителите ако детето им продължително се чувства зле и плаче докато е на ясла/градина?

КБ: Това е безкрайно трудно за родителите, но съществуват различни практики, които могат да помогнат в зависимост от темперамента на детето. Някои родители използват звездни класации с малки награди в края на всяка седмица, за да насърчат детето да не плаче, когато го оставят в яслата/градината. Няколко пъти, когато дъщеря ми е имала такива моменти на нежелание да е в яслата съм я водила на кафене за бейбичино (мляко с какао) в края на деня – малко пиршество за “големи момичета” като финал на деня в яслата/градината. Обаче, в някои случаи (например приятелката ми с дете аутист) се налага допълнителна подкрепа/съвет, особено в случай, че минават седмици или дори месеци през които детето продължава да се разстройва, че е на ясла/градина. Да се поговори с учителите, които се грижат за детето е добра стъпка, тъй като може да се очаква тези хора да се сблъсквали и справяли с редица такива случаи и биха могли да предложат полезни съвети за успешно приспособяване.

WM: Защо е важно децата да посещават ясла/градина освен очевидното – родителите да могат да работят?

КБ: Това е много важна стъпка в развитието на детето. Дава му възможността да развива нови умения и способности, да прави приятели, да привиква към отрязъци от време без родителите си. Освен това ги подготвя и за училището.

WM: Кои са петте най-важни неща, които децата научават в яслите/градините? 

KB: Когнитивно развитие. Комуникационните умения се развиват в сигурна и позитивна среда, където децата са насърчавани да говорят за себе си и да взаимодействат с другите деца в отбори, както и самостоятелно. Фината и груба моторика се развиват посредством различни организирани занимания. Развива се фонологията както и умения за предварително писане.

Социално развитие. Увереността на децата се разработва в една нова среда далеч от родителите, заформят се взаимоотношения с учителите и другите деца. Социалните умения се развиват посредством интеракция и учене с другите.

Игра. Децата разполагат с много нови преживявания на обучение и игра, които може и да не могат да получат в домашната среда, включително някои игри с много разхвърляне и омазване, много игри на открито и други дейности за развиване на координацията, езика и т.н.

Тоалет. В яслите/градините учат децата да използват гърне или дори тоалетна ако все още не са достигнали тази фаза.

Подготовка за училище. Налага се повишената структура на ежедневието им и се учат нови неща всекидневно. Съществуват определени очаквания за поведение. Ученето се случва активно в забавна среда, което насърчава позитивно отношение към ученето като цяло.

WM: Съществува ли препоръчителна възраст, на която децата да започнат ясла/градина?

КБ: Повечето родители пускат децата си на ясла/градина около 3-4 годишна възраст, но това наистина зависи изцяло от индивидуалността на всяко дете. Някои деца дават признаци, че са готови на тази стъпка по-рано от други.

Снимка: Личен архив

Казвам се Кристи Бойд и понастоящем съм Мениджър Деца и Семейства към епископската църква Св. Петър* в Единбург, а професионалният ми път включва работа с деца в международни училища в различни държави по света. Имам магистърска степен Човешки Права и страст към соцалната справедливост. Обичам да практикувам и преподавам йога в свободното си време.

*Във Великобритания църквите предлагат широки, добре отоплени и оборудвани помещения, където се провеждат независими сесии за игра и развиване на различни умения у децата тип фина и груба моторика, писане, рисуване, танцуване, пеене и други. Тези занимания са напълно автономни и нямат нищо общо с религия и църква.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close