#1 Не бъдете жена, която се нуждае от мъж. Бъдете жена, от която се нуждае мъжът.   #2 Една жена носи сълзите си като бижута.   #3 Ако някой подсвирка след вас, не се обръщайте. Вие сте дама, не куче.    #4 На Пепеляшка не й е било необходимо да свали роклята си, за да получи своя очарователен принц. Нито пък на вас.   #5 Не пропилявайте сълзите си за някой, който не заслужава да види усмивката ви.   #6 Позволено ви е да крещите, позволено ви е и да плачете. Като приключите, просто продължете напред.    #7 Вие сте по-силна, отколкото изглеждате, по-смела, отколкото си представяте и по-умна, отколкото…

Още от дете обичам есента. Спомням си как с мама заравяхме крака в нападалите в парка есенни листа, слушахме ги как шумолят и се кикотехме тихичко. Сега обичам есента повече от всичко. Защото заравям крака в нападалите листа със собствената си дъщеря. Защото ходим на „лов за есенни съкровища“ и се прибираме у дома с шепи жълъди, кестени, разноцветни листа и шишарки. Защото творим заедно, изследваме и споделяме. Красотата, обичта, времето си. Какво още може да направим тази есен, за да й се насладим пълноценно,  споделям в следващите редове.     #1 Купете си супер мек и пухкав нов пуловер. #2 Разходете се в планината и напълнете очите си с красотата…

Анафилаксия – животозастрашаваща остра алергична реакция, която за минути може да доведе до летален край. А беше една обикновена четвъртък вечер…   Родена съм в неделя. Мама никога не пропуска да ми каже, че Господ обича родените в неделя. И след като линейката пристигна за 90 решаващи живота ми секунди, съм склонна да вярвам, че мама е права.     КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО Беше като сцена от екшън, напоена богато с напрежение, несигурност и неясен край. Приготвих вкусна, високо протеинова и богата на фибри вечеря със скариди, яйца и зеленчуци. Бях в приповдигнато настроение и не дочаках втора поканя да изям трите кралски скариди, останали в чинията на малката. Сложих…

Спомням си, че в мига, в който големите хранителни вериги започнаха да навлизат преди години в София, прекарвах часове в пазаруване. Беше ми интересно да се гмурна в океана от избор и предложения, да изчета всички опаковки, да направя къде мъдри, къде импулсивни покупки и да се прибера с цял багажник неща за хладилника.     ОНЛАЙН СПИСЪК И ПАЗАР С времето, целият този избор и тълпите хора, които носеше със себе си, започна да ми натежава. Научих се да пазарувам по списък за норматив време. Когато се преместихме във Великобритания, пазаруването изцяло отпадна като ангажимент. Всяка голяма хранителна верига тук има онлайн услуга за пазаруване и доставка. (ФАНТАСТИКО започна…

Най-обичах лятото при баба и дядо да се закотвя на някой висок клон на черешовото дърво и да пълня коремчето и сетивата си с безумно сладки череши. Набрани саморъчно. Самодоволно. И безконтролно. Единствено гаргите можеха да ме конкурират по бройка изплюти костилки.  Дъщеря ми, обаче, е типичното градско момиче. Обожава плодовете, но си ги „бере“ основно в магазина. Рядко има удоволствието да си ги откъсне сама. Основно докато изкачваме планината зад дома ни, когато се подкрепя по пътеката нагоре с диви къпини и малини. Този уикенд решихме да си подарим семейно едно невероятно вкусно и ароматно преживяване сред природата. Заведохме малката в една от най-прекрасните ферми в покрайнините на Единбург.…

Следобедният чай е сред онези британски традиции, които провокират интереса и подканят да бъдат изживяни. И има защо. Макар чаят да е предпочитано питие във Великобритания още от далечната 1600, следобедният чай се превръща в традиция едва през 1840-та, благодарение на седмата дюкеса на Бедфорд – Анна. Като повечето жени, трудно устоявала на глада между обяда и късната вечеря (напълно й влизам в обувките). Така започнала да поръчва на прислугата си чай с хляб и масло и малко кейк за разкош всеки следобед около 16:00ч. Споделяйки с гостите си тази следобедна идилия, обичаят й бързо се разнесъл от уста на уста из къщите на по-заможните. Така се превърнал в моден тренд,…

Оставаха две минути до полунощ. Българската полунощ. Тук бе едва десет вечерта и с малката още се гонехме из стаите да си измие зъбите. Успях да й облека пижамата и опиянена от победата си се отправих на свой ред към банята. Денят до този момент бе като рали на формула едно. Бях станала в шест сутринта да правя боя за яйцата, торта, козунак, а след това бях прекарала един изпълнен с удовлетворение следобед от лекции и срещи с ментора ми в Google. В десет вечерта все още горях от енергия. Реших да споделя тонуса си с мъжа ми и да го помоля да изхвърли боклука. На няколко пъти, докато все…