Той е толкова бурен, дълбок, непоколебим и с толкова много нюанси на синьото. Подхваща те като вълна, издига те високо до небесата, а после за миг те хвърля чутовно на дъното, отласква те нагоре отново и ти показва красотата на изгрева. Толкова ми прилича на океан – нестихваща стихия, в която да се потопиш напълно, за да живееш истински. Това е живота. Или поне моят. Живот, в който мислите се превръщат в думи, думите в действия, действията в навици, навиците в характер, а характера в съдба.
Научих се да ценя всяка случка, защото ме учи на сила, търпение, оцеляване и нова перспектива. Обичам всяка радост и всяка болка еднакво, защото ме направиха това, което съм. Ценя всеки, докоснал живота ми макар и за кратко, защото или е бил мой учител или моя благословия.
Понякога е благодат – друг път изпитание. Носи сладост, но и своите трудности, които ни предизвикват да станем по-силни и по-добри. Ето моите 8 тежки истини за живота.
1. Никой не ми е длъжен. Всеки успех, всяка мечта, всеки щастливо изживян миг и мечтано личностно и професионално развитие са плод на много усилия, дисциплина и вътрешна мотивация. Тези неща, уви, не се сервират като ордьовър или десерт, а са правопорционални на вложените усилия и труд.
2. Нищо не продължава вечно. Нито младостта, нито радостта, нито любовта, нито хората, нито сладоледа, който току що си направих от замразени банани и малини. Времето, с което разполагам на тази Земя е доста ограничено и ако до вчера един месец ми се е струвал много (защото съм копняла за екзотичната почивка), то днес вече е минало.
3. Животът организира среща и с лоши/неподходящи хора. Има завистници; хора, които подлагат краче, ръка, прът или с каквото там разполагат; хора, които подценяват успехите ми и такива,които сигурно ме презират. И това е напълно кей.
4. Доверието е ценен дар, който мога да подаря на 100% единствено на себе си. Дори бих казала, че е императивно важно, защото заслужавам да бъда откровена със себе си, да бъда истинска и неподправена. Заслужава го всеки. А който заслужава вас – ще го оцени.
5. Всеки се грижи за своите интереси първо. Това съвсем не означава, че хората са егоисти. Напротив, знак е за мъдрост и осъзнаване, че ако сами не си помогнем, няма кой друг да ни помогне. Винаги тласъкът трябва да идва от вътре. Ако някой се включи по пътя и облекчи усилията е добре дошъл. Но всяко начало и всяка промяна идва от вътре, от мен.
6. Това е любимото ми – никой не е никога прекалено зает. Всичко е въпрос на приоритети, организация и желание.
7. Разочарованията не са рядкост. Убедила съм се, че идват основно от големите ми очаквания. Не знам дали е панацея, но помага, когато правя всичко с желание и добри намерения, обърнала гръб на очакванията. Така няма разочарования. Или поне не съществени.
8. Ако някой ме нарани дълбоко, то най-вероятно е било преднамерено. Не е здравословно постоянно да се търсят оправдания за грубото отношение или действия на хората. Да кажем, че вторите шансове са като тест дали грешим в преценката си, но третите са вече откровена покана да бъдем наранени отново.
ХХХ
Русалката
