Отношението ни към света и околните е онзи микро аспект, който има силата да ни направи по-добри хора. Една усмивка, един жест могат да внесат толкова много заряд в нечий живот, че да го изпълнят с въображение и полет на душата. Няма да ми омръзне да се възхищавам на силата, която носят една УСМИВКА и ВЕЖЛИВ разговор. Тази сутрин посетихме с малката любимия Starbucks на път за парка за традиционното бадемово лате и бейбичино. Когато младежът зад бара чу името ми ме попита от къде съм и с широка усмивка изрецитира всички фрази, които бе научил на български от негова колежка. Беше много сладко особено в комбинация с неподправения английски…

  Едно от нещата без които не мога е сладкото. Когато бях малка, родителите ми носеха от Германия огромни торби с всякакви видове шоколади, бонбони, близалки, дъвки….с надеждата да стигнат за поне половин година напред. Опитваха се усърдно да ги крият, но или усърдието им ги предаваше или аз бях тогавашният мини вариант на инспектор Хорейшо и с неповторим нюх откривах всички трезори за сладко, разпръснати из дома ни. За най-голям ужас на нашите запасите от сладко стигаха за седмица максимум, а срещите със зъболекаря не бяха рядкост. През годините успях да се науча да замествам шоколада със суров такъв, сушени плодове, сурови ядки и протеинови вафли. По време на…