Колко често казвате „Благодаря!“? Благодарността е чувство, което може да превърне обикновените дни в празник, рутината в радост и най-семплите възможности в благословия. Искрено вярвам, че това е съвременната супер сила, която отваря вратите към изобилието. А за да стигнем до там, трябва да направим едно единствено нещо – да благодарим искрено за нещата, които имаме и хората, които са част от живота ни. Защото именно тогава наличното ще се превърне в достатъчно. В благословия. И тогава щастието ще разцъфне отвътре.     Обичайно се подсмихвам на всевъзможните национални дни на нещо, които изскачат из онлайн пространството напоително като пролетен дъжд – ден на шоколада, ден на усмивката, ден на любовта……

Новогодишната нощ, освен изпъстрена с фойерверки и наздравици, е особено богата и на обещания. Едва ли има друг ден в годината, когато да даваме така уверено заявка за промените, които искаме да случим със себе си, с живота си. Празничната еуфория е така завладяваща, че ни окрилява да мечтаем смело, да искаме и да вярваме. Рисуваме в съзнанието си цветни картини на по-слабо тяло, по-големи мускули, по-голяма къща, повишение в работата, 5 деца, далечни пътувания, лично време, собствен бизнес, много приятели. Новото начало ни е напомпало с нови сили и богато въображение. По-отдадените дори списват планове с детайлни стъпки как да случат мечтите си. За други, обаче, пътешествието на промяната…

Завладяна от емоция изпращам една изключително богата година. Богата на радости, усмивки, вълшебни преживявания, копнежи, постижения, сбъднати мечти и много пътувания. Човек е богат, когато разполага със здравето, щастието си и семейството си. С любопитство и вълнение очаквам всички нови откривателства, предизвикателства, приятелства, случки и уроци на новата година. Когато имаш дете разбираш колко бързо минава времето всъщност. Няколко мига, радости и изпитания и една цяла година се е изтъркулила. Малките ръчички са станали големи, мечтите са се превърнали в същински исполини, а сърцето е регистрирало огромна доза любов и хармония. Не ми се вярва как отлитат дните. Като страниците от завладяващ роман, който изчитам на един дъх. Иска ми…

Ето ме и мен. Припяваща с пълно гърло припева на „All I want for Christmas“ на отворен прозорец (за ужас на съседите) и поклащаща се в такт с куп ненужни вещи на път за кофата. Последните няколко дни кипя в изключително предпразнично настроение и нестихващ копнеж да хвърлям. И да хвърлям. И да хвърлям… Всичко, от което нямам нужда. Всичко, което заема място и ме възпира от създаването на пространство за трупане на нови спомени. Всичко, от което трябва да чистя прах всяка седмица, защото не използвам от месеци. Спомняте ли си онова специфично чувство, че сте се отървали от нещо старо и ненужно и душата ви сякаш лети. Усещате…

Обичам Коледа да е снежна. По прозорците да има скреж, а навън пътя да е изгубен под пухкава, скърцаща под краката бяла завивка. Обичам диамантения проблясък на снега под милувката на слънчевите лъчи. Обичам неделя по обед да си изравям колата от преспата, да правя снежни човеци и да замерям малката със снежни топки. Обичам тиквеника на мама, който чакам с нетърпение всяка година по това време. Обичам чашата с греяно вино и подправки, сгушена пред камината. Обичам и целодневния кино маратон, който си спретвам преди вечерната тренировка. По Коледа има толкова затрогващи и въздействащи заглавия, голяма част от които са се превърнали в евъргрийни и Коледа просто не би…

Имах богато на игри, забавления и ежедневни откривателства детство. Вместо да преобличам кукли и да скачам на ластик, майка ми редовно ме намираше да ритам топка с момчетата, да се надбягвам с тях, да се катеря по дървета и огради и да се измъквам тайно от вкъщи докато се предполага, че спя блажено следобеден сън. Вечер, изтощена от вълшебствата на деня, заспивах винаги с приказка. Имах огромна колекция от касети и слушах всяка нощ, настръхнала от емоция, любимите си разкази. Днес, приказките отново са неизменна част от живота ми. Има ги в случките от деня, в топлата прегръдка вечер преди тя да заспи, в ученето на нови неща, в магията…

Беше късен декемврийски следобед. Луната ни се усмихваше зад един облак, а ние облечени в радост и мечти вървяхме бавно към дома. Семейства с деца избираха живи елхи и жизнерадостно обсъждаха нещо. Загледани в силуетите почти повалихме един голям като исполин дядо Коледа, който гласно ни посрещна с „хо хо хооооо“. Тя беше само на годинка и вътрешно се поздравих за изключителното съвпадение на време, пространство и обстоятелства. Тогава магията се изгуби в един дълъг, изпълнен с ужас рев. Така приключихме с дядо Коледа за 2016-та. От тогава си поставих за цел Коледа да не е просто ден от календара и лик на белобрад старец. А усещане. Споделеност. Принадлежност. Моята…