• Рецепти

    ШОКОЛАДОВА ЕСЕН

    Когато живееш на север свикваш да посрещаш есента от рано. И въпреки, че съм поклонник на лятото в цялата му прелест и забавления намирам нещо нещо много мило и свидно в този отмиращ сезон. Обичам пъстрата есенна премяна на природата, мириса на дърва в камината, шума на листата под краката ми, ранно настъпващите вечери, които подканят за вино и обич от рано и за дълго … Есента ми носи и привкуса на домашен уют, когато се сгушваш в кухнята с чаша вино и извайваш във вкус и аромат любимите си ястия. А моето любимо е … ами шоколада, който правя с толкова лъжички любов, че веднъж готов свършва за минути.…

  • Рецепти

    КОГАТО ДУШАТА СЕ УСМИХВА

    Отношението ни към света и околните е онзи микро аспект, който има силата да ни направи по-добри хора. Една усмивка, един жест могат да внесат толкова много заряд в нечий живот, че да го изпълнят с въображение и полет на душата. Няма да ми омръзне да се възхищавам на силата, която носят една УСМИВКА и ВЕЖЛИВ разговор. Тази сутрин посетихме с малката любимия Starbucks на път за парка за традиционното бадемово лате и бейбичино. Когато младежът зад бара чу името ми ме попита от къде съм и с широка усмивка изрецитира всички фрази, които бе научил на български от негова колежка. Беше много сладко особено в комбинация с неподправения английски…

  • Рецепти

    ШОКОЛАДОВИ СУТРИНИ

      През бременността бях сключила пакт с дъщеря ми да ме подтиква да хапвам всичко без тестени и сладки неща. Когато имаш сладък зъб (като мен) и без да си бременна тези неща изискват неистов контрол. И понеже съм на вълна анимационни ми излиза образа на Маша от „Маша и Мечока“, в чийто образ се превъплъщавам с лекота щом изпитам глад за сладко. За да е напълно ясно – мога да изкарам цяла обиколка на Земята около Слънцето на сладко. Просто спортувам ежедневно и затова не ми личи. Та за бременността – малката сякаш ме чу и разбра (аз ежедневно й припомнях, че сладкото не е опция за тези девет…

  • Рецепти

    ДОМАШЕН СУРОВ ШОКОЛАД

      Едно от нещата без които не мога е сладкото. Когато бях малка, родителите ми носеха от Германия огромни торби с всякакви видове шоколади, бонбони, близалки, дъвки….с надеждата да стигнат за поне половин година напред. Опитваха се усърдно да ги крият, но или усърдието им ги предаваше или аз бях тогавашният мини вариант на инспектор Хорейшо и с неповторим нюх откривах всички трезори за сладко, разпръснати из дома ни. За най-голям ужас на нашите запасите от сладко стигаха за седмица максимум, а срещите със зъболекаря не бяха рядкост. През годините успях да се науча да замествам шоколада със суров такъв, сушени плодове, сурови ядки и протеинови вафли. По време на…

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close