Децата са необятна вселена от любопитство, експериментаторство, безстрашие, вяра, упоритост и въображение. До ден днешен не съм сигурна кой кого и на какво учи. Дъщеря ми аз или пък е точното обратното. Особено в онази специфична и така забавна възраст, когато децата участват активно в диалози, споделят емоции, разказват истории и разкриват изключителните си познания и възгледи за света. Така както са ги видели и усетили. Впечатляващ е начинът по който нашите мини версии „свързват точките“, както казва любимият ми Стив Джобс. Това умение е същински дар за всеки възрастен, но при децата всичко изглежда така лесно и естествено. Като онзи ден, например, когато с малката се качихме на един…

Когато ми казаха, че трябва да си запазя час за родителска среща, сърцето ми започна да галопира и да прави салто след салто в гърдите ми. Имах усещането, че ще изскочи от мен, ще пропътува няколко светлинни години до далечна звезда и ще се върне обратно едва тогава. Първата ми родителска среща, на моята…МОЯТА дъщеря. Кога порасна това дете? Нека започна от началото. Влязохме в детската градина на шега. Минавахме наблизо и когато видях малките човечета строени в редица и хванати за ръчички да влизат в двора, изпитах силно желание да видя скоро и моето дете така щастливо. Заговорих се с възпитателките, а те ме поканиха да разгледам и да поговоря…

Да запишем децата си на ясла/градина е голямо предизвикателство за много родители включително и мен самата. Привързаността към децата ни и нагласата, че само ние може да им дадем най-доброто често прави този преход труден. Аз например преминах през дълги моменти на обмисляне и чисто психологично приемане на идеята. Прекарах и доста време в усилия да обясня на дъщеря ми колко забавни ще бъдат посещенията й в яслата/градината, колко нови приятелчета ще срещне и с колко много игри и занимания ще бъде ангажирана. Когато започнах да посещавам списъка с яслите/градините, които бях набелязала тук в Единбург, взимах и малката с мен. Тя е безкрайно социално дете и използваше тези моменти…