Властелинката на корпоративния и семеен живот

Нарече ме корпоративна кучка. Вече бях почти на тридесет години. Имах самочувствието на успешен мениджър продажби, бях набрала дълга клиентела от топ компании, развивах се бързо и харесвах работата си. Мисля, че почти бях влюбена в нея. Носех я с мен вкъщи, в заведението с приятели, на дълго копняната почивка. Навсякъде. Давах си сметка, че съм добра, в това което правя, защото го правя с взривоопасно количество желание. Почти като Биг Бенга. Корпоративната кучка беше в апогея си. Спомням си, че когато ми го каза, изпитах доза нестихващо задоволство– за миг си се преставих в ролята на Мерил Стрийп в „Дяволът носи Прада“ и широка бяла усмивка украси лицето ми.

Тогава далечен и все още притъпен полъх на нещо неизпълнено надвисна като сив облак над жаркото ми задоволство. Аз носех работата си вкъщи, а някои от приятелкте ми си носеха деца, взети от яслата. Не просто деца. Техните собствени. Спомням си, че настръхнах от тази мисъл, а тя сякаш, за да ме разтърси из основи, се закотви дълбоко в съзнанието ми. Понякога спеше, друг път с лакти разбутваше всички мисли в главата ми и пораждаше истинско цунами от корпоративни амбиции, тиктакащ часовник, майчин инстинкт и желание и аз да си нося бебе от яслата вкъщи. Като добре отлежало уиски, желанието за дете набираше вкус, аромат и пивкост в съзнанието ми. Бях решила. Корпоративната кучка ще става майка. Малки иглички преминаха по цялото ми тяло от вълнение по новото начало.

Аз не бях просто корпоративна кучка. Бях добре поддържана такава. Прекарвах часове във фитнес залата почти всеки ден от седмицата. Грижех се за вътрешния си мир като тренирах йога, бокс, BOSU и TRX. Залата беше моята обител, където с всяка капка пот и болка в мускулите от претоварване, изкарвах насъбралото се напрежение от дългия работен ден. Награждавах организма си с много смутита и протеини. Ходех редовно на всички възможни разкрасителни процедури и така виртуозно поддържах бодър дух в хубаво тяло и умна глава. Спортът се беше превърнал в част от мен. Това беше моят наркотик, моят адреналин. Затова, когато забременях на тридесет и една бях решила, че ще подаря на детето си едно прекрасно преживяване в утробата ми.

Избрах си лекар да следи бременноста ми, който много насърчаваше правилното хранене и спортна активност по време на всеки един ден от бремеността. Напътствана от вещите му съвети, подарих на дъщеря си едно лудо деветмесечно приключение сантиметри под сърцето ми. Всеки ден й разказвах за вълнуващите изгреви и залези, за синьото небе и аромата на прясно окосена трева. Водех я с приятелките ми на модни турове из мола и й обяснявахме за основните трендове. Включвахме я в типичните клюкарски сесии и дебати за любовта, мъжете и нещата от живота. Когато бях в офиса я учех на умението да води преговори и да печели нови клиенти. Подарявах си вкусни зелени и месни обяди в любима компания и така я запознавах с различни вкусове и благоухания. Молех се единствено да не набляга на сладките вкусове и тръпчивото вино. В края на деня я полюшвах приспивно на пътеката за бягане или със засуканите йога асани, които до днес обичам да правя. Така си съжителствахме тяло в тяло много хармонично и щастливо цели девет месеца и един ден. Госпожицата, слава на всички богове, се отнесе с много любов и разбиране към манията ми да бъда прекрасна, здрава, спортуваща и хранеща се здравословно майка. Благодарение на съвместните усилия качих осем килограма и половина за цялата бременност. Имах чиста и хубава кожа, дълга и здрава коса, липса на каквито и да било моменти на гадене и дискомфорт. Просто бях в чудесна форма.

Когато родих ми останаха добрите навици за правилно хранене и активно спортуване. Имах да свалям около два килограма и в края на първия месец вече имах изчистено от мазнини тяло. Зареждах се с много витамини и белтъчини, които вярвам, че направиха и кърмата ми богата на всякакви нутриенти, нужни за добруването на малкия човек. Бях една щастлива, недоспала, изморена, спортуваща мама. Вярвам, че това е първият най-голям дар за детето ми. Един хубав вътреутробен живот, изпълнен с много вкусове, разкази, случки, емоции, преживявания и активности, които формираха основата на тези четиредест и седем сантиметра във всичките им 2765 грама.

Моят път на корпоративна кучка беше безметежно заменен от щастието да създам, да се грижа и да споделям времето си с едно приказно като фея същество. Благодарение на спорта и правилното хранене през бременността родих здраво бебе с природно любопитство към всичко заобикалящо, нестихващ интерес да изучава света и самостоятелно да постига всички свои цели – да счупи новият ми умен телефон, да се покатери на дивана, да скочи от стола, да яде пясък, да хвърля храна по земята и да ме целува, когато й кажа KISS. Това е смисълът на всичко – една малка фея и един KISS в края на деня.