Да запишем децата си на ясла/градина е голямо предизвикателство за много родители включително и мен самата. Привързаността към децата ни и нагласата, че само ние може да им дадем най-доброто често прави този преход труден. Аз например преминах през дълги моменти на обмисляне и чисто психологично приемане на идеята. Прекарах и доста време в усилия да обясня на дъщеря ми колко забавни ще бъдат посещенията й в яслата/градината, колко нови приятелчета ще срещне и с колко много игри и занимания ще бъде ангажирана. Когато започнах да посещавам списъка с яслите/градините, които бях набелязала тук в Единбург, взимах и малката с мен. Тя е безкрайно социално дете и използваше тези моменти да играе в двора на яслите/градините с другите малчугани или любопитно да разглежда играчките в залите за игра. Така разбрах, че всъщност аз съм тази, на която ще й е трудно да свикне с идеята, че малката вече не е малка и всъщност изобщо няма да е тежко за Мия да привикне с идеята да прекарва време без мен. Тя се справяше отлично с това. Към днешна дата съм истински щастлива, че се преборих със себе си и страховете си и записах Мия на ясла/градина. Това ми даде лично време, в което необезспокоявано да свърша някои бизнес или лични дела, а на малката даде възможността да се социлиазира активно, да придобие нови умения и способности, да се забавлява до безкрай и да расте като независим човек.
Днес дискутирам темата за това как да направим прехода от уютната домашна среда към яслата/градината плавно, така че и децата и родителите да се чувстват комфортно и уверено. Представям ви Кристи Бойд, която ще сподели с нас мислите си по темата, оповавайки се на личния си опит като майка на две деца и дългогодишния си опит в образователната система в различни държави по света.
WM: Преходът от домашната среда към яслата/градината е голямо предизвикателство за много родители и деца. Спрямо професионалния ти опит какъв подход би дал комфорт и сигурност в този процес?
КБ: Особено полезно е да говорите на децата си за предстоящия преход, както и да четете подходяща литература (има страхотни книги по въпроса, които може да четете на децата, за да ги подготвите за яслата/градината). Много помага ако в семейството има по-голямо братче или сестриче, какъвто например бе случаят с моята дъщеря, които могат да настроят наистина позитивно малчуганите към това колко забавно може да бъде в яслата/градината. За тези родители, които трудно преживяват процеса особено важно е да планират за себе си различни активности докато децата са на ясла/градина (в случай, че не работят), така че да не се окажат у дома, торозейки се с неприятни мисли. Например да потренират любим спорт или да се срещнат с приятели са все неща, които могат да им помогнат да се справят с тези турболентни емоции, които са присъщи на повечето от нас!
WM: Какви са психологичните последствия за децата от този преход?
КБ: Смятам, че психологически погледнато последиците могат да бъдат както позитивни, така и негативни. Дъщеря ми беше много щастлива в яслата/градината още от първия ден. Беше напълно подготвена за активно учене, социализиране и структуриране на деня си. Обаче, за много деца първоначалната раздяла от родителите предизвиква съществен стрес. Пример е дъщерята на моя близка, която е аутист. Тя наистина се бореше с раздялата със семейството си, промяната в структурата на деня си, както и социалните аспекти в яслата/градината. Това малко момиченце се нуждаеше от допълнителна специализирна подкрепа, за да преодолее психолгическите последици от прехода към яслата/градината. С правилните системи за подкрепа, тя бързо започна да се наслаждава на преживяванията в яслата/градината.
WM: Какъв съвет може да дадеш на родителите, който да им помогне да подготвят детето за периода на преход?
КБ: Да говорят за това доста активно вкъщи, да четат релевантни книги по въпроса или дори да си направят забавни активности вкъщи, наподобяващи тези в яслата/градината, поставяйки структура на заниманията с време за закуска, игри, спане и т.н., открехвайки прозореца към начина, по който би протекъл един ден в яслата/градината.
WM: Какви трикове може да споделиш с родителите, на които им предстои да пуснат децата си на ясла/градина, за да се подготвят самите те за това предизвикателство?
КБ: Ако вземем дъщеря ми за пример, беше важна част от процеса да й дам свободата сама да избира дрехите си за яслата/градината, новата си кутия за обяд, раничката и т.н. Помогна й да се чувства като голямо момиче, както и да вземе в свои ръце в известен смисъл тръгването на ясла/градина. Не й беше позволено да носи играчките си в залата за игри в яслата, но пък винаги избираше някоя от плюшените си играчки, която да я чака я раничката й – това беше важно, защото беше като да си води “приятелче” с нея за подкрепа. Когато тръгна на ясла/градина вече ходеше сама до тоалетна, но имаше няколко инцидента първите седмици, защото се заиграваше и забравяше да отиде до тоалетната (толкова се забавляваше), така че винаги приготвях допълнителни дрехи за престоя в яслата.
WM: Какво да направят родителите ако детето им продължително се чувства зле и плаче докато е на ясла/градина?
КБ: Това е безкрайно трудно за родителите, но съществуват различни практики, които могат да помогнат в зависимост от темперамента на детето. Някои родители използват звездни класации с малки награди в края на всяка седмица, за да насърчат детето да не плаче, когато го оставят в яслата/градината. Няколко пъти, когато дъщеря ми е имала такива моменти на нежелание да е в яслата съм я водила на кафене за бейбичино (мляко с какао) в края на деня – малко пиршество за “големи момичета” като финал на деня в яслата/градината. Обаче, в някои случаи (например приятелката ми с дете аутист) се налага допълнителна подкрепа/съвет, особено в случай, че минават седмици или дори месеци през които детето продължава да се разстройва, че е на ясла/градина. Да се поговори с учителите, които се грижат за детето е добра стъпка, тъй като може да се очаква тези хора да се сблъсквали и справяли с редица такива случаи и биха могли да предложат полезни съвети за успешно приспособяване.
WM: Защо е важно децата да посещават ясла/градина освен очевидното – родителите да могат да работят?
КБ: Това е много важна стъпка в развитието на детето. Дава му възможността да развива нови умения и способности, да прави приятели, да привиква към отрязъци от време без родителите си. Освен това ги подготвя и за училището.
WM: Кои са петте най-важни неща, които децата научават в яслите/градините?
KB: Когнитивно развитие. Комуникационните умения се развиват в сигурна и позитивна среда, където децата са насърчавани да говорят за себе си и да взаимодействат с другите деца в отбори, както и самостоятелно. Фината и груба моторика се развиват посредством различни организирани занимания. Развива се фонологията както и умения за предварително писане.
Социално развитие. Увереността на децата се разработва в една нова среда далеч от родителите, заформят се взаимоотношения с учителите и другите деца. Социалните умения се развиват посредством интеракция и учене с другите.
Игра. Децата разполагат с много нови преживявания на обучение и игра, които може и да не могат да получат в домашната среда, включително някои игри с много разхвърляне и омазване, много игри на открито и други дейности за развиване на координацията, езика и т.н.
Тоалет. В яслите/градините учат децата да използват гърне или дори тоалетна ако все още не са достигнали тази фаза.
Подготовка за училище. Налага се повишената структура на ежедневието им и се учат нови неща всекидневно. Съществуват определени очаквания за поведение. Ученето се случва активно в забавна среда, което насърчава позитивно отношение към ученето като цяло.
WM: Съществува ли препоръчителна възраст, на която децата да започнат ясла/градина?
КБ: Повечето родители пускат децата си на ясла/градина около 3-4 годишна възраст, но това наистина зависи изцяло от индивидуалността на всяко дете. Някои деца дават признаци, че са готови на тази стъпка по-рано от други.
Казвам се Кристи Бойд и понастоящем съм Мениджър Деца и Семейства към епископската църква Св. Петър* в Единбург, а професионалният ми път включва работа с деца в международни училища в различни държави по света. Имам магистърска степен Човешки Права и страст към соцалната справедливост. Обичам да практикувам и преподавам йога в свободното си време.
*Във Великобритания църквите предлагат широки, добре отоплени и оборудвани помещения, където се провеждат независими сесии за игра и развиване на различни умения у децата тип фина и груба моторика, писане, рисуване, танцуване, пеене и други. Тези занимания са напълно автономни и нямат нищо общо с религия и църква.
