Някой беше казал, че „луксът трябва да е удобен, иначе не е лукс“. А какво ни създава удобство в лудия, неспирно препускащ и авантюристичен живот, който всеки от нас води? Навярно дъгата от индивидуалности, мечти и пътища в живота ще доведе до отговори по цветни и от новогодишна заря. Моят списък, обаче, с лекота сведох до тези шест изконно потребни ми блага.
Пълноценен сън. Липсата на осем часов сън започна още от студентските години. Беше повече избор, отколкото необходимост. Часовете се нижеха, лекциите не намаляваха, но желанието да излизам вечер с приятели, да тренирам редовно и да взимам изпитите с отличие се увеличаваше. Уравнението е просто – посещенията в страната на сънищата се поограничиха. Години по-късно се роди първото ми дете. Без да ми дава право на избор отне нощите ми, а с тях и последната надежда за непрекъснат сън. Въпреки натежалите клепачи и рошавата недоспала глава, от която често сутрин сама се плашех, това бяха най-прекрасните ми нощи на НЕспане. Днес, продължавам да не спя по много, защото жонглирам с няколко аплоата и поне дузина ежедневни функции. Викайте ми домашната Шива. Това пак е избор, но той също безмилостно взима своята миза – безценните минути сън. Не съжалявам, но си мечтая за съботите, в които съпруга ми става преди мен, за да поиграе с малката и заедно да ми забъркат кафето (с надеждата в него да няма трохи от кроасан и парчета ягода). Както става ясно, сънят ми последните години рязко се превърна в необходимост. Ако магическата пръчка на дъщеря ми наистина работеше, щях да замахна с нея и да спра времето за седмица. Ей така, пълноценно да си отспя за последните десет години.
Лично време. Спомняте ли за онова време, когато времеТО беше само ваше. В „to do“ листата фигурираше единствено всяка ваша потребност и желание. Моето лично време днес, изглежда толкова микроскопично, че буквално ви трябва един Хъбъл, за да го забележите. Въпреки това, когато ми се случи го оползотворявам напълно. Всяка безценна минута от него е разпределена в абсолютно безсмислени (НО релаксиращи) женски занимания – разкрасителни процедури, посещение на фризьорския салон, коктейлна вечер с приятелки, неприлично дълга баня с хубава музика, свещи и тонове гореща вода, гледане в една точка, бавно отпиване на втората чаша разкошно бяло вино, четене на книга, разходка в планината… Тези моменти са толкова редки, че няма Cartier или Manolo Blahnik, които да ги заслепят. Моята дефиниция за лукс. Безвремие.
Горещо кафе. Някога ми се случваше. Пускам си машината, настанявам се удобно на дивана, лафя си с колегите и пия от вълшебната течност, която събужда всяко сетиво и мозъчна клетка. Днес, претоплям кафето си по поне седем пъти и го пия от към 10.00 до 12.30. И това в редките случаи, когато в него не са попаднали елементи от закуската на малката. Например онзи ден, докато се врътна да й направя бейбичо, тя умело беше съумяла да натъпче кроасана и авокадото си в чашата със златна течност. Това предизвика конвулсии в безжизненото ми, жадно за кафе същество, които резултираха в отчаяна пулсация на слепоочията и усещане за безтегловност. Казвам ви, горещото кафе си е лукс. Не го подценявайте.
Спокойствие. Наложи се да погледна в тълковния речник какво точно беше това. „Отдих, мир, тишина.“ Не знам за вас, но аз ги нямам. Моментите, в които ума ми притихва са когато се изкача на планинското възвишение до дома ни и се наслаждавам на красотата на града и залеза от високо. Тогава цялата притихвам, прекланяйки се пред неземната красота и пъстрота на природата. Другият момент на тишина и мир е когато медитирам. Понеже сама обикновено заспивам, ходя на специални класове по йога, където има доста пеене и съзерцание. Тогава от срам не заспивам. Но притихвам.
Честност. Едно от големите богатства на света. Жалко, че от „беден“ човек не може да го очакваш. Понякога се чудя колко трудоемко може да бъде да си искрен и директен, че повечето хора така умело да го избягват. Липсва ми това. И когато го срещна у някого душата ми пламва от радост. Истинските хора стават все по-малко. Или по-скоро хората се обграждат с толкова високи и дебели стени, наслагват лицата си с толкова много маски, че не винаги успяваш да достигнеш до същинското им аз. Понякога нямам сили да се боря, да прескачам огради и да разтапям ледове. Истински ценя хората, които знаят що е честност и я използват. За разнообразие. Или пък не!
Любов. Ако има на кого да казвате „лека нощ“ всяка вечер, то сте по-богати от повечето на хора на този свят. Независимо от изражението, расата, височината или теглото си, любовта е свръхчувство, което само по себе си дава живот. Но трябва да извира от сърцето. Днес, повечето сърца са пусти.
ХХХ
Русалката
