В началото бе илюзията. Онази, че мога всичко САМА. Онази, заради която през бременността развих особено задълбочена и наперена теза на майка ми, че като родя ще се грижа за бебето САМА. Поддържах тази си промисъл до края на първия ден в болницата, когато надлежно й изпратих мейл, SMS и Viber съобщение, че като ни изпишат се пренася у дома за неопределен период от време….исках да съм сигурна, че емоционалната вихрушка няма да й попречи да прочете същината на нещата. Мисля, че не повярва на решителността ми да я приютя докато не й се наложи месеци на ред да идва всяка сутрин по първи петли и да си тръгва…
A practical blog for impractical women & mums.
