Едно от нещата без които не мога е сладкото. Когато бях малка, родителите ми носеха от Германия огромни торби с всякакви видове шоколади, бонбони, близалки, дъвки….с надеждата да стигнат за поне половин година напред. Опитваха се усърдно да ги крият, но или усърдието им ги предаваше или аз бях тогавашният мини вариант на инспектор Хорейшо и с неповторим нюх откривах всички трезори за сладко, разпръснати из дома ни. За най-голям ужас на нашите запасите от сладко стигаха за седмица максимум, а срещите със зъболекаря не бяха рядкост. През годините успях да се науча да замествам шоколада със суров такъв, сушени плодове, сурови ядки и протеинови вафли. По време на…
A practical blog for impractical women & mums.
