Един от най-ярките ми спомени от детството е онази сутрин с вкус на горещ шоколад и поглед, замечтано прикован в календара под стария дървен часовник на стената. Беше останал от прабаба и като величествен стожер на времето и пространството на всеки кръгъл час напомняше за себе си. Мечтаех да съм голяма. Под булото на наивността търсех свободата и лудостта в перспективата на моето 16 годишно аз. Величествено и независимо като красивия часовник на баба. С носталгия и умиление се връщам към аромата на онази сутрин, само за да видя отражението на зряла жена в огледалото. Такава, която е вплела в образа си и свободата, и лудостта и която благодари всекидневно…
-
-
В ЕДИН СОЦИАЛЕН СВЯТ
Когато завършвах училище и кандидатствах за университети в чужбина, майка ми много искаше да добавя към списъка си Единбургския Университет. Само поглеждайки на картата колко на север се намира и миглите ми се покриха със скреж. Отпадна като опция още в онзи миг. Съдбата, обаче, си знае работата и не пропуска да намигне шеговито, когато си стягаш багажа, за да се преместиш да живееш там години по-късно. Днес, Единбург е моят дом и въпреки, че е доста на север, снегът и зимният студ са мираж за този град. Целуван от Гълфстрийма и сгушен в прегръдката на 7 хълма, той е ветровит, но никога абсурдно студен. Не е трудно…
-
ДА ПРЪСКАШ РАДОСТ КАТО КОНФЕТИ – ПРЕЖИВЯВАНИЯ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА В ШОТЛАНДИЯ
Когато ми казаха, че трябва да си запазя час за родителска среща, сърцето ми започна да галопира и да прави салто след салто в гърдите ми. Имах усещането, че ще изскочи от мен, ще пропътува няколко светлинни години до далечна звезда и ще се върне обратно едва тогава. Първата ми родителска среща, на моята…МОЯТА дъщеря. Кога порасна това дете? Нека започна от началото. Влязохме в детската градина на шега. Минавахме наблизо и когато видях малките човечета строени в редица и хванати за ръчички да влизат в двора, изпитах силно желание да видя скоро и моето дете така щастливо. Заговорих се с възпитателките, а те ме поканиха да разгледам и да поговоря…
-
В СВЯТ НА ДОВЕРИЕ
Посегнах да отключа вратата, но тя вече беше отключена. Целият ден го бяхме прекарали навън с малката и изпитах радостно усещане, че съпруга ми вече се е прибрал и ще може да прекараме качествено време всички заедно. Дори ми се стори добра идея да се качим до Arthur Seat в Holyrood Park, да гледаме залеза и да строим замъци от камъните наоколо. В съзнанието си вече бях избрала подходящи дрехи за малката, защото горе е доста ветровито, бях преровила мислено хладилника за плодове, които мога да взема с нас….когато целия този порой от помисли изчезна като пушек от комин, скрил се далеч зад хоризонта от някой силен повей.…
