Всяко пътешествие е като да седнеш на предното стъкло на космически кораб и да потънеш в красотата на непознатото. Всяко пътешествие с малко дете е като да се качиш на килимчето на Али Баба – виждаш повечето красоти с леки сътресения, някои резки завои и „Детство мое“ на REPEAT за музикален фон. Във втория си облик, всеки ден от пътешествието е празник за очите и сетивата и тест за хармоничния ми Аз. От едно известно време насам намирам нещо безкрайно романтично, нетипично и привлекателно в пътуванията с малката. Вероятно, защото вече проявява любопитство към всичко и е страхотна компания с нотки на кратки задълбочени диалози за света и нещата от…
-
-
НЕТИПИЧНОСТИ СРЕД ДОГМАТА
Сигурно е хубаво да си пилот. Издигаш се високо над земната глъч, отърсваш се от праха на обикновеното, за да отвориш сетивата си за истински красивото. Какво ли е да можеш да виждаш отвисоко всяка целувка на слънцето с хоризонта за лека нощ и за добро утро? Докато чаках полета в кафенето на летището ме обля златната слънчева милувка на залеза. Беше толкова красиво, дори сюрреалистично. Изчаках трепетно да се кача на самолета, за да снимам от стълбите, но пилотът изобщо не беше съобразил ъгъла си на паркиране 😀 За първи път летях с толкова малък самолет. Двигателите му бяха почти в ушите ми и упорито скриваха красивата гледка.…
