Разходките с нея са необятност от смях, тичане, вълнение, любов, блъскане на количка с една ръка, подскоци на един крак, кутия бисквити (често две), порой от снимки и видеа…накратко емоция. В тях има толкова заряд, че ако избухнат могат да заличат поне три далечни галактики, няколко черни дупки, дузина джуджета и дъжд от астероиди. Могат да вдъхнат живот на Марс и да направят Венера гостоприемна.
Има и други емоции, обаче. Появяват се неочаквано и завършват с цял мини сериал на междузвездни войни у дома. В тях малката, аз и няколко подръчни материали се оказват основните герои.
СОПОЛИ В ДЕЙСТВИЕ
Последната ни разходка беше особено вълнуваща. След нея се появиха ТЕ – сополите! Приемам ги като крайно недружелюбни нашественици, които предизвикват същински междузвездни войни у дома. Безкомпромисно завземат територии (нейния нос), стелят се навред (основно извън носа й), притесняват нощем (основно мен) с похъркващи звуци и сутрин си плачат да бъдат инвазивно премахнати. До следващият миг, когато отново са се мултуплицирали пак там (в носа й). Някой учен в Харвад би дал живота си да може да мултиплицира така стволови клетки. Борбата е безмилостно жестока. Похъркването нощем също.
МАМА TO THE RESCUE
С пълно бойно снарежение – кутии безчет от физиологичен разтвор, фабрика за мокри и сухи кърпички, капки за нос от най-различен вид, мантри за здраве и дълъг живот, всекидневни медитации, рейки и омиротворяващи практики започвам бавно да надделявам. Битката не е загубена и вече има цяла свободна ноздра! Приливът на радост и опиянението, което ме обладава в този миг са неописуеми! Резултатът е 1:0 за мама 😉
ХХХ
Русалката
