Единбург е градът на тичащите и на татуираните (за тези друг път ще разкажа) хора. Тази зима беше особено люта и наваля бая сняг – цели 5 см. Ще се посмеете, но на мен хич не ми беше смешно, защото поради липсата на сняг тук съответно нямат и машини, с които да разчистят улиците и живота в града замря. Буквално. За цели 2 дни. Градският транспорт се превърна в легенда. Големите вериги супермаркети бяха като след бомбандировка – абсолютно празни и пусти. Това хляб, мляко и масло си бяха лукс да се провесят от някой щанд. Таксита почти нямаше и ако искаш да се придвижиш от точка А до точка Б човек трябваше да си предвиди половин ден с кола. Пеша беше опционално за запалените рибари, които разполагат с гумени ботуши до ушите. Иначе за всички останали пешеходци положението беше като след неделна баня – обилно мокро.
Та в един от най-силните снеговалежи отивах до залата за тренировка и за да не ми е гадно и студено реших да тичам. Бях толкова луда и горда и си мислех, че след като животът е спрял и целия град е пуст ще бъда единствения спортен ентусиаст навън. Хм…толкова тичащи в парка не бях виждала никога.
Зимно време тук в 5.00 е вече мрак и трябва да тичаш единствено по главните пътеки в парка, иначе просто може да си станеш опасно близък с някое дърво, пейка или ограда. Съответно се движех по най-осветената пътека в парка и се бях надула от гордост, че дори някакви снежинки не могат да потиснат спортния ми дух. Само искам да ви кажа, че такава магистрала от тичащи не бях виждала и в най-слънчевия ден. Половината народ тичаше с челници, за да си осветяват пътя по затънтените пътеки на парка, а другата половина тичаха с челници И гири в ръце. Ей така, за пълен разкош. Сигурно няма нужда да ви споделям как внезапно забравих защо се бях надула въобще.
Та, заради тази спортна страст на 90% от живеещите тук, в града се организират целогодишно редица маратони с различен километраж от типа „Витоша 100“. Този месец ще има маратон, в който могат да участват и деца, и инвалиди, и спортисти и ентусиасти със състезателна, благотворителна или просто-искам-да-си-тичам мисия. По този повод с другите мами сериозно сме решили да финишираме с фанфари, цветя и шоколади и активно се гоним из горите. Докато ние тичаме с айподи в ръце, други мами тичат с колички с новородени. Сериозно, на тези хора тук им има нещо.
ХХХ
Русалката
