• Здравословен живот

    СПОРТЪТ КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ

      Единбург е града на тичащите хора. Целодневно парковете, планинските хълмове и улици са магистрала от активно спортуващи. Няма да забравя с какво самочувствие излязох да тичам на 1 януари следобед като си мислех, че съм единствената спортна фанатичка, готова да разнообрази трапезата с подобна динамика по никое време. Наистина бях единствената. Без челник на главата и гирички в ръцете. С подобно самочувствие разхождах и изваяното си тяло на млада майка, която използваше всяка свободна минута, за да спортува у дома/фитнеса. Отново бях единствената. Която спортува на закрито. Тукашните мами спринтират като за Олимпиада, побутвайки отрочетата си в супер маневрени колички из парковете. Нещо повече – тези тичания са организирани.…

  • Здравословен живот

    СПОРТНА СТРАСТ

    Бях седми клас, когато започнах да тренирам лека атлетика. Тренировките на открито на стадиона бяха магично съчетание от високо интензивни упражнения, нови приятелства, желязна дисциплина, обилно количество мотивация и много забавление. Толкова обичах след изморителната тренировка да тичам под студените капчици вода (от напоителните системи), които падаха като роса върху тревата. С последни сили се хвърлях блажено на скочището за висок скок и събирах слънчевите лъчи върху измореното си тяло. Това бяха летата, в които майка ми казваше, че съм заприличала на циганче, целунато от лятото. Тренировките на стадиона с лекота се превърнаха в страст, която ме отведе на многобройни национални състезания. Вече носех любовта към спорта в кръвта си…

  • Здравословен живот

    ВЯТЪР В КОСИТЕ, БЛЯСЪК В ОЧИТЕ

        Единбург е градът на тичащите и на татуираните (за тези друг път ще разкажа) хора. Тази зима беше особено люта и наваля бая сняг – цели 5 см. Ще се посмеете, но на мен хич не ми беше смешно, защото поради липсата на сняг тук съответно нямат и машини, с които да разчистят улиците и живота в града замря. Буквално. За цели 2 дни. Градският транспорт се превърна в легенда. Големите вериги супермаркети бяха като след бомбандировка – абсолютно празни и пусти. Това хляб, мляко и масло си бяха лукс да се провесят от някой щанд. Таксита почти нямаше и ако искаш да се придвижиш от точка А…

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close