Типичен телец съм. Не съм в свои води, когато съм във води. Най-малко, когато съм на остров сред острови. Приятните ми дзен вибрации от наличието на твърда земя под краката се стопяват по-бързо и от сладолед в летен ден поради липсата на такава изобщо. Днес беше точно от тези дни. Аурата ми се набръчкваше от страх като бебе шарпей само при мисълта, че ще се качвам на лодка. От онези бързите … дето палят и дим да ги няма.
Колебливо се настаних на поклащащото се возило, когато с отиграно движение капитанът увеличи музиката до степен, в която не чувах мислите си и даде толкова газ, че носът на яхтичката се вирна високо в небето, скривайки хоризонта от прикования ми поглед. Усетих капчици вода като от сутрешна роса по цялото си тяло. Вълните минаваха на някакви нано милиметри от тялото ми. Събрах сили да погледна към дъщеря ми.
Момчето, което помагаше на капитана танцуваше и правеше вълнички, на които малката отвръщаше с нов сет мини вълнички и завидни чупки в тялото. Вихреха се под ритмите на музиката и сияеха от радост. Капитанът реши да направи няколко резки завоя, за да вдигне уж настроението. На мен единствено вдигна храната от стомаха. Ако има скала за страх, то аз със сигурност я счупих в този момент. Времето, в което стигнахме до сушата ми се стори по-дълго и от бременността ми предвид факта, че видях живота си на няколко ленти. Нито една не завършваше добре.
Принципно не съм от най-религиозните. Е, Бога ми, толкова молитви накуп не бях редила и на коледната трапеза. В процеса бях впила нокти в единственото за което можех да се закрепя – тапицерията. Убедена съм, че за първи път в практиката си капитанът ще намери подобни следи след каскадите си в открито море. Дори няма да коментирам жалният ми поглед към съпруга ми, който беше раздвоен между емпатия към радостните изживявания на малката и моят поглед тип жален кокер шпаньол.
С полу отчетлив сърдечен ритъм и сетни сили източих от лодката като тапа от шампанско при досега със сушата. Аурата и щастливите ми вибрации още витаеха някъде над вълните и ме стигнаха дълго след това изживяване. Междувременно малката излъчваше щастие като да е останала насаме с няколко килограма шоколад. За мен морските разходки приключиха. Завинаги.
ХХХ
Русалката
