Познавам я откакто бяхме в осми клас. Безгрижни, надъхани и с помпозни виждания за света. Рисувахме мечтите си заедно с цветни като дъга пастели върху сивотата на бита. Днес все още сме на двадесет и една. Времето спря. Магично обърна годините в миг. Дари ни с онзи луд нрав и беладжийски погледи, готови да се впуснат през глава във всяко ново приключение. Като Макс и Мориц, но с дълги руси коси и кестеняви букли. Дари ни с жажда за живот, с копнеж по утрешния ден и обагри дните ни в най-прекрасните си краски.
Тя е високо изящество с големи и топли бадемово-кафяви очи. Смехът й отеква звънко в пространството и заразява всичко живо с хъс и доброта. Обичам дори секундите с нея. Всеки разговор и случка носят отпечатъка на истинско приятелство. На онова разбиране и съприкосновение, които само най-близкия ти на света човек може да сподели с теб.
Дъщеря ми от бебе я нарича Уея (разбирайте леля) и грейва от щастие при нейната поява. От утробата се наслуша на поучителни беседи за любовта, мъжете и живота. Понякога само за мъжете. Най-често за живота. Но винаги за мечтите и най-вълнуващите трепети.
Не бих могла да си представя мен без нейното приятелство. Захранваме го като бебе с безумни преживявания, грандиозни стремежи, неприктити разочарования, частични драми и дълбоки прозрения. Това приятелство прескача физическите граници на съзнанието и живее в нас, закотвено в умовете и сърцата ни. Тя е моята най-добра приятелка. Тя е Илияна.