Тя е усмивка и трапчинки. Запознахме се някак странно. Беше ранно ноемврийско утро, целунато от леден вятър.
Бяха изминали минути от началото на класа по личностно развитие, а вече трябваше да работим екипно и да си изберем партньор, който ни се струва най-неприветлив и студен. Избрах нея. Без мисъл, без да я съдя. Просто нея. Беше от онези срещи, които те преобръщат с главата надолу и променят изцяло перспективата ти. Тя не бе неприветлива. Не бе и студена. Стана ми приятелка – с вкус на мечти и широки хоризонти.
Нейният хоризонт гореше в сърцето й, отразяваше се в очите й и изгряваше в трапчинките на лицето. Със страст чуруликаше как ще създаде Академия по Добри Обноски. Когато заговореше за нея, усещах всяка вибрация на абсолютна отдаденост и безметежен ентусиазъм. Гледах я как се препъва като малко дете от досега с непривични ситуации, как пада по очи при сблъсъка с бизнес перипетиите и как грейва от радост при всеки успех, извоюван с много усилия и захранено с идеята сърце. Без страх, без втори мисли. Единствено с поглед, вперен в реализирането на качествен продукт, предпоставка за успехите в живота на всеки млад, дерзаещ човек.
За Невена септември винаги ще бъде началото на един сбъднат сън. Още потръпвам при спомена за откриването на Академията. Беше любим празник – Вяра, Надежда и Любов. Като звездопад трите стихии обсипаха сърцата ни и ознаменуваха началото на нещо напълно ново… Аз бях бременна в края на седмия месец, а Невена – трепереше от вълнение и преливаше от радост. Дворът на Академията беше изпълнен с детска глъч и символизираше едно бурно, цветно, изпълненo с настроение и много любов преживяване. Вдъхвайки живот на този си проект, тя се сбогува с дългите часове сън, загърби удоволствията и гледаше през рамо свободното си време. Въоръжи се с доспехите на амбицията и постоянството и се посвети на мисията да бъде пример за другите. С всяка стъпка напред или губeше по нещо или се учеше, но във всеки случай се сдобиваше с опит.
Две години по-късно, тя е познато лице от екрана, благозвучен глас от радиото и полезни съвети от нета. Идеята й оживя и запулсира с ритъма на куп млади сърца, тинейджъри с подпухнали от тегоба хормони, объркани родители, кисели тодлъри. Смисълът на усилията й се чете в благодарните погледи, нахъсаните млади натури и щастливите усмивки на едни бъдещи лидери. Защото както казва тя, “За добрите обноски няма почивка“.
Харесва ми времето, прекарано с нея. Пръска вдъхновение и чар навред и заразява с вяра и желание. Зарази и мен. С ентусиазма си, със ситуациите, в които попадаше и трябваше бързо да се реагира, с визионерството по един до болка желан проект. Така в мен пламна искрата на желанието да се отдам и аз на това, което най-обичам да правя – а именно да пиша. Без страх. Само с копнеж. Защото щастието е в свободата да се събудиш, с усмивка да поздравиш мечтите си и осъзнато да се отдадеш на тяхното сбъдване.
Наскоро гледах мотивиращо видео за пътя на човек, в който всеки вижда нещо специално, но никой не знае точно какво. Посвещава време и усилия на различни неща, за да открие това, което наистина го отличава от останалите. Аз също изминах своя път на търсене. Открих се истински и за първи път разбрах какво означава да правя нещо от сърце. Да зная, че всяка секунда време съм инвестирала в нещо, с което посрещам трескаво деня и се моля да ми стигнат минутите, за да свърша всичко, което съм намислила. Някъде помежду напоените с безсъние нощи, подавайки в полусъзнание биберона на двегодишната плачеща принцеса, дългите разходки с осемдесет и три сантиметровото съкровище, което смята, че красивите й дълги крака са само за хубост,но не и за ходене, безброй пъти измитите подове в отказ на памперса и други такива все вълнуващи моменти.
Замислям се, че успехът не е постижение сам по себе си. Успех е да пребориш страховете, да извървиш пътя си с достойнство и да влееш вяра и сила в другите – че могат, че ще успеят и, че ще бъдат щастливи. Защото „Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.“ Осъзнато и желано. Без страх. С копнеж.
