Рожденият ден на Макс наближаваше. С Бела отпивахме латетата си от кафенето пред фитнеса, където децата имаха час по гимнастика и ентусиазирано планирахме предстоящото парти, обсъждахме мястото и темата, изпращахме покани до приятелчетата и…тогава внезапно думите излязоха от устата ми. Чух се да казвам високо и ясно: „Аз ще направя тортата. Изобщо не я мисли“. Тогава ми прозвуча вълнуващо, но колкото повече осмислях казаното си давах сметка, че това е една много важна задача и всеки провал бил довел до същински апокалипсис. За майката на 4 годишно дете апокалипсиса изглежда така: малко човече простряно по корем на улицата със сълзи, които задръстват отводнителните шахти, викове, които чупят прозорци и тъпанчета и енергично размахващи се ходила, способни да прокопаят нов Ламанш. Спомням си, че щастливото отпиване на все още топлото ми лате започна да добива звучност при преглъщането. Там някъде се загнезди леко притеснение. Бела, за сметка на това, толкова се зарадва от предложението ми, че веднага започна да крои планове за типа и вкуса на тортата. Реших да се поддам на импулса, какво пък може да се обърка – не е като да не съм правила торти досега.
Направихме сериозен планинг и когато дойде момента се почука на вратата и Бела се появи с огромна торба продукти. Изговорихме на бързо концепцията, за да я потвърдим и двамата с Макс отлетяха към близкия магазин за последни приготовления и покупки. Помежду другото Бела ми се обади да каже, че е забравила icing topping-а и ще се върне допълнително с него. До тук всичко вървеше по план. Съумях да изпека два уникално вкусни блата за тортата. Без никой да разбере си отрязах единия край, за да проверя дали става за ядене и така се унесох в наслада, че изядох цялото парче.
Доволна от резултата преминах към сиропа, с който да напоя блатовете и двата вида крем, които Бела пожела – шоколадов с фъч парченца и лимонов. Получиха ми се блестящо. На шоколадовия едвам се възпрях, но слава Богу стигна за намазването на целия блат. Заветният icing topping също бе вече в ръцете ми. Беше с формат на A4 и по-тънък от лист хартия. Когато започнах да го отлепвам, за да го сложа върху тортата се сетих за трудното преглъщане на латето от няколко сутрини по-рано. И не случайно – айсингът бе толкова тънък, че още при първия досег с ножа леко се назъби по краищата. Притаих дъх и продължих смело нататък. Със спартански усилия и бездиханна, успях да го позиционирам върху тортата, дори си пасна идеално. С грандиозно удовлетворение изпратих няколко снимки и видео на Бела с моя шедьовър. Оставих тортата в хладилника и се отправих към детската за малката.
На другата сутрин трябваше да станем рано, за да стигнем на време за сутрешното парти на Макс. С все тортата. В залата цареше супер настроение. Има всякакви играчки, акумулаторни коли и мотори, люлки, пързалки и какво ли още не. Музикалният фон беше Frozen и няколко момиченца, включително и дъщеря ми, се премениха като принцеса Елза и щастливо отмятаха руси плитки като същински кокони в такт с причудливи поклащания.
ИЗНЕНАДАТА
Когато дойде момента за торатата, приглушихме светлината, запалихме свещите и се случи онази магия, когато 30-тина души напяват добре позната песен, очите блестят като нощното небе, а енергията наоколо е толкова силна и красива, че направо те издига в небесата. Беше страхотно. Всички деца се наредиха на дълга опашка да духат свещичките и да си пожелават желания. Накрая дойде момента да разрежем тортата. Това беше мига, в който получих най-големия комплимент за усилията си, защото парчетата чезнеха в коремчетата на гостите като в черна дупка и тук-таме се чуваха възгласи тип „мммммм“. Получих няколко комплимента и за страхотния мраморен топинг на тортата, който очевидно приковаваше вниманието на повечето хора. Приличаше на красива картина, обрисувана от известен артист. Беше с цветовете на дъгата, които красиво се вплитаха един в друг и носеха усещане за хармония и красота.
Всички бяха щастливи, най-вече Бела, която сияеше от радост докато раздаваше на всяко детенце торбичка с подаръци от рожденика (тук е такъв обичаят, когато се изпращат гостите). Така, този вълнуващ отрязък от деня приключи.
ОБРАТ
Какво, обаче, се случи след като сложих тортата в хладилника предната вечер? Когато затворих вратата на хладилника бях завладяна от емоция и задоволство. Нямах търпение Макс да види тортата си и да изпадне в делириум от радост, подскачайки наоколо и хвалейки се на приятелчетата си. Когато се върнах от детската градина реших да надникна дали тортата е стегнала добре и ако се налага да добавя още декорация. Това, което видях, обаче, ми докара микро инфаркт и сълзи в очите. Занесох тортата да я погледне мъжа ми, защото никакъв звук не излизаше от устатата ми. Топингът с всичките супер герои тип Хълк, Батман, Супермен и сие се беше…разтопил… Нямаше и помен от тях върху тортата. Всички цветове се бяха смесили в едно и приличаха на зле оцветена картичка. Бях в шок и едва събрах смелост да изпратя снимка на Бела с надслов „Идва апокалипсис“.
Беше вече късно да се ходи по магазини за резервни планове, така че просто натиснах бутона изпрати и зачаках телефонът да звънне мълниеносно. Отговорът не закъсня. С Бела си комуникираме основно през Whats app и си изпращаме гласови съобщения за по-лесно. Екранът светна за ново съобщения от Бела. От телефона изригна дълъг и неконтролируем едноминутен слях, който завърши с „Чакай да се насмея и ще ти се обадя“. След малко получих второ съобщение с истеричен смях на няколко гласа – очевидно беше в компания и беше показала снимката и на други хора. Всички се смееха гласовито докато аз жално подсмърчах. Смехът, обаче, е зараза и скоро устните ми стил бракувана кифла разцъфнаха в усмивка и си казах „какво пък толкова. Никой освен Бела, мъжа ми и аз не знаехме как трябваше да изглежда тортата.“ Извадих още украса от шкафа, написах Макс и 4 с звездички от бял шоколад и отидохме на парти в един приятел. Показах снимките на тортата „преди“ и „след“ и цялата компания изригна в смях. Поне визуалният резултат предизвикваше забава.
Днес все още изпитвам смесени чувства към цялата ситуация. Истината, обаче, е че перспективата на всеки човек е различна. Не е важно какво гледаш, а какво виждаш. Така напълно разтопените супер герои се превърнаха в модерно изкуство и висш пилотаж в сладкарството в очите на гостите. Когато сменим перспективата си нещата започват да изглеждат различно. Така и отвъд темата за тортата, истинското приключение не в откриването на нови аспекти, а в начина по който гледаме на заобикалящите ни. Красивите очи гледат красиво. Пожелавам и на вас взорът ви да е винаги такъв 🙂
ХХХ
Русалката
