Рожденият ден на Макс наближаваше. С Бела отпивахме латетата си от кафенето пред фитнеса, където децата имаха час по гимнастика и ентусиазирано планирахме предстоящото парти, обсъждахме мястото и темата, изпращахме покани до приятелчетата и…тогава внезапно думите излязоха от устата ми. Чух се да казвам високо и ясно: „Аз ще направя тортата. Изобщо не я мисли“. Тогава ми прозвуча вълнуващо, но колкото повече осмислях казаното си давах сметка, че това е една много важна задача и всеки провал бил довел до същински апокалипсис. За майката на 4 годишно дете апокалипсиса изглежда така: малко човече простряно по корем на улицата със сълзи, които задръстват отводнителните шахти, викове, които чупят прозорци и тъпанчета…
-
-
СИЛАТА Е В РАЗЛИЧИЯТА
Ако приемем твърдението, че животът е училище, то животът в международна среда е докторантура по квантова физика и генетика в едно. Всеки, който е живял и се е развивал в чужбина знае за какво говоря. Днес, обаче, избирам да се фокусирам върху едно от най-позитивните проявления на това преживяване. А именно толерантността. Приятелите ми идват от всички краища на света. Носят в себе си дъга от междукултурни различия и ме заразяват с очарованието на различното, вълнението от новото и страха от непознатото. Уча се с тях на традициите им и, когато ми позволят, ги споделям с радост и любопитство. Различното винаги ми е харесвало, защото съм захранена с него.…
