Майчинство

Живот х 2

Преди две години на този ден трябваше да закусвам с Илияна на сладки приказки и щастливо предродилно чуруликане с чаша лате в ръка. Вместо това, развълнувана от най-горещия прилив на емоция й се обадих, за да й кажа, че уговорката ни отпада. Защото от минути време е вече ЛЕЛЯ!

Сладката Мия, която разбутваше цялото ми същество с небрежно забити в ребрата ми лакти, неволно изпънат крак, който излизаше буквално през пъпа ми и фриволно обръщане на ляво, сантиметри под сърцето ми, се беше закотвила в целия този вътреутробен разкош и не искаше да излиза. Докторът ми великодушно беше предвидил цяла една неделя, посветена на доза родилни мъки и много радост покрай новоявилия се с крясък живот.

Както често се случва, обаче, докато ние си правим планове и детайлно аранжираме света си според тях, някой възседнал облак с формата на усмивка, стремглаво ни пуска по пързалката, но в друга посока. Така вместо любовта на живота ми да се появи принудително в неделя, изскочи самоинициативно цели 24 часа по-рано от корема ми, та право в ръцете на милата акушерка с дълга абаносова коса.

От този миг до днес – 17532 часа светът е лунапарк с летящи влакчета от пъстроцветни емоции, безсънни нощи, щастлива глъч, нацупени устни, спорадични сополи, горещи прегръдки и дълбоки като вселената сини очи, приютили цялата синева в себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close