Щастливото детство е кралството на големите открития, истинските приятелства, големите мечти и широкия полет на въображението. Богато е на вкус и аромат. Връща ме към безкрайните макови полета на вилата при баба; прясно откъснатата сладка чушка от двора, саморъчно напълнена с домашно сирене и похлупена с топъл хляб; уникалните качамаци на дядо, които ставаше да забърка в ранни зори и черешовите дървета, по които се катерех до припадък.
Днес, детството е различно. За мнозина е фрагмент от матрицата. Маковите полета са стени, а катеренето по дърветата – светещи екрани в ръцете. Дали от носталгия или бунтарство, съм намерила начин да предложа на дъщеря ми цветно, игриво, емоционално и изследователско детство. Знае прекрасно как да си пуска филмчета и песнички в YouTube, но не това я впечатлява. Не защото фанатично крия всички смарт устройства, а защото дните й са изпълнени с движение, срещи, откривателства, занимания. Осъзнах колко вълшебно детство има, когато приятелка ми сподели как в близкото й обкръжение и по заведенията децата винаги са със забит в телефоните си нос, некомуникативни, притихнали, зомбирани.
Интересно е, че тук в Шотландия такива деца просто няма да видите в нито едно заведение. Или поне не тези, които посещаваме ние. Смарт технологиите са неизменна част от живота на всяко дете тук. Още в предучилищната започват да ги учат да програмират. Съвсем простички неща като например как един робот да направи крачка наляво, крачка напред и крачка надясно. От първи клас една част от заниманията са на лаптопи в клас, а след трети клас някои училища предоставят на всяко дете айпад, за да пише някои от домашните ни и да разработва проектите си от него. И въпреки това, децата остават пристрастрени към живата комуникация с приятелчетата си, към гоненията в парка, към карането на колело, към четенето на хартиени книги…
Тъй като едно от най-неприятните ми неща е да гледам някой, независимо дете или възрастен, забил нос в телефона си на масата, ще ви споделя заниманията, които приятелките ми и аз предлагаме на децата си, когато сме в заведение.
КАК ДА ИЗМЕСТИМ ФОКУСА НА ДЕЦАТА ОТ ТЕЛЕФОНИТЕ КЪМ ДРУГИ ЗАНИМАНИЯ ДОКАТО СМЕ В ЗАВЕДЕНИЕ
Аз съм от жените, които без кафе не могат пълноценно да започнат деня си. Сутрините ми винаги стартират от рано и протичат в главозамайваща динамика. Затова и никога не ми остава време да закуся или да си направя кафе. Наваксвам в крачка след като излезем с малката. Имаме си чудесна компания от други мами с деца, с които дружно се наслаждаваме на сутрешен ритуал от пиене на бейбичино и лате преди училище/игри в парка/разглеждане на музеи и галерии и други такива вълнуващи неща. Ето причините поради които децата дори не се сещат да погледнат телефоните ни, камоли да ги поискат.
1. Цветни моливи и бели листа. В чантата си всяка от нас има поне 10 различни цвята молива или флумастера и малък формат тетрадка с бели листа. Докато децата отпиват от бейбичинотата си, претворяват въображението си в цветни криви и петна, които в захлас ни обясняват, че представляват дъги, космически кораби и морски хищници.
2. Книжки с цифри и букви и временни маркери. Тези са ми любими по две причини – освен, че са изключително занимателни, учат децата на нови неща – да пишат, да смятат, да търсят решение на проблеми и да рисуват. Дъщеря ми има поне 5 такива книжки на различна тематика – от азбука до космос и никога не й омръзват. А временните маркери позволяват всяка страница да стане като нова с едно избърсване със салфетка.
3. Play-doh или пластелин. Другият спасител на всяка мама в кофеинова нужда. Задължително поне една от нас носи в чантата си малки кутийки с различни цветове play-doh (тук трудно се намира пластелин, но е на подобен принцип). Хем се развива фината моторика, хем като се съберат повече дечица правят цели ферми от животни. Страхотна забава дори за хората от съдените маси.
4. Тревни площи и места за игра. Всяка майка знае, че кафетата се пият по италиански – като шотчета. Ние обаче, се наслаждаваме на кафетата си по парижански. Бавно, ароматно и бъбриво. Затова и внимателно подбираме локациите на заведенията, които посещаваме с децата. Те винаги са в парк, на затворен площад с много свободно място или с голяма свободна за игра градина. Причината е проста – децата играят на криеница, рисуват с тебешири по плочките, правят си надбягвания или състезания с колелата и скутерите.
5. Мемори карти. Едно от нещата, с които децата ни се забавляват докато пием кафетата си са мемори картите. Изключително е да ги наблюдаваш с каква лекота и устрем откриват еднаквите карти. Страхотно упражнение за работа в екип и развиване на паметта. Като бонус, учи децата и да уважават приятелчетата си, да се изчакват и да споделят. Идилия.
6. Сапунени балони. Обожавам да гледам как се кикотят мъниците докато правят гигантски сапунени балони и се опитват да се вмъкнат в тях. От толкова много смях все им се налага някой да спринтира до тоалетната.
7. Стикери. Най-обикновени стикери с животни, от комикси, цветя, сърца – каквито намерите. Взимаме от хартиените чаши за кафе и децата претворяват своя си история в стикери върху тях. Супер занимателно е да слушаш какъв мини „комикс“ са сътворили само от няколко стикера и чаша. А чашите на малката си ги пазя ритуално в един шкаф, защото са същински творения на изкуството.
8. Колички, хеликоптери, влакове. Поне една от нас има цял парк за коли в чантата си. Децата си устройват полицейски и пожарникарски станции, правят си състезания и какво ли още не. Най ми харесва, че редом със забавлението мини версиите ни се учат на работа в екип и споделяне.
9. Пъзели. Понякога взимаме няколко пъзела от по двадесет части всеки и ги даваме на децата да се забавляват.
10. Кафене в библиотека. Тук този формат е доста разпространен. Откровено ми харесва, защото има доста възможности както за разглеждане и четене на книжки, така и за творчество (рисуване, правене на колажи, строене на LEGO и т.н.). Често има специални занимания, на които се промотира някоя детска книжка и децата рисуват и оцветяват героите от нея, срещат се с автора и дружно се забавляват.
Както по всичко личи, да се предостави занимание на децата не е нищо повече от добър планинг и малко въображение.
Когато сме на вечеря с децата винаги избираме kids friendly заведения, където предоставят цели сетове за рисуване, оцветяване и правене на колажи.
Ще ми бъде интересно да споделите какво предпочитат да правят вашите деца докато сте на заведение и какви хитринки използвате, за да стимулирате интереса им към различни активности различни от смарт устройства.
ХХХ
Русалката