Ако приемем твърдението, че животът е училище, то животът в международна среда е докторантура по квантова физика и генетика в едно. Всеки, който е живял и се е развивал в чужбина знае за какво говоря. Днес, обаче, избирам да се фокусирам върху едно от най-позитивните проявления на това преживяване. А именно толерантността.
Приятелите ми идват от всички краища на света. Носят в себе си дъга от междукултурни различия и ме заразяват с очарованието на различното, вълнението от новото и страха от непознатото. Уча се с тях на традициите им и, когато ми позволят, ги споделям с радост и любопитство.
Различното винаги ми е харесвало, защото съм захранена с него. Когато бях съвсем малка, едни от най-близките приятели на родителите ми бяха германци. Прекарвахме летата заедно или на морето в България или прекосявайки Европа с кола и карта. Не мога да ви опиша на какви абсурдни ситуации сме се натъквали именно заради не-до-там усъвършенстваните навигаторски способности на мама, която разгръщаше един огромен чаршаф – картата на Европа – така, че скриваше цялото табло и половин предно стъкло на колата.
Малко по-късно мама започна да работи с едни от най-големите италиански производители на хладилна техника и животът за дълго я обвърза с Италия. Така се зароди и любовта ми към тази държава, нейния бит, музика, кухня и език. Италианецът, с който мама работеше прекарваше дълги месеци в България и, понеже му беше скучно да е сам, го взимахме на всичките ни семейни вечери, пътувания и почивки. Тогава тъкмо бях започнаха да уча френски и горкия човек стана жертва на безграничното ми желание да повтарям ежеминутно 3-те фрази, които владеех най-добре: Comment t’appelle tu?, Quel âge as-tu? и Comment ça va? Бас държа, че съжали, че е на планина с нас.
После пораснах, започнах да уча в езиково училище и за да напредна по-бързо изкарах едно от летата в колеж в Англия, където се срещнах с деца от целия свят. Чувствах се като Алиса в страната на чудесата. Бях сама без родителите ми за първи път толкова далече. Имаше още няколко българчета и една учителка, която ни придружаваше. Първия ден ни заведоха в общежитията, настаниха ни, а на сутринта оцениха нивото на език на всеки от нас и така формирахме групи спрямо познанията си. В моята група имаше деца от Европа, Азия, Средния изток…беше толкова вълнуващо. В някои от класовете правехме презентации, с които да запознаем всички с родината и традициите си, в други класове ходехме на екскурзии и учехме любопитни факти за Англия и англичаните.
Завърших училище и започнах да следвам в един от големите Английски университети. Допирът до различното отдавна беше оставил своя отпечатък в съзнанието, поведението и манталитета ми. Вече бях отворена към чуждото и с леки стъпки се нагодих към новото. Презентациите се водеха основно от нас студентите. Използвахме лаптопи и проектори, пишехме на бели дъски, които изпадаха от тавана с натискането на едно копче. Развивахме казуси и представяхме решения. Правехме маркетингови проучвания и решавахме правни казуси. Работехме в групи. Идвахме от всички държави по света. Поглеждайки назад, това бяха едни от най-прекрасните и ценни години от миналото, които като длето поиздялкаха характера, осанката и възприятията ми.
Започнах работа в международна телевизионна компания, където живота ме срещна с точността, стриктността и студенината на шведите. Учех в движение, придобивах умения с всеки дъх и обожавах всичко в живота си. Бях млада, самоосъзната, надъхана и инициативна. Работех по EURO 2008, планирах call TV игри и реализирах бюджети. Напуснах, за да направя MBA в Холандия. Колкото и неочаквано да е за толкова северен, затворен и автономен народ, едни от най-близките ми приятелства се родиха от интеракцията ми с местните. Използвах познанията си за различията между народите (според Geert Hofstede), които в дълбочина бях изучавала в университета, и подхождах с уважение и зачитане на местните традиции и поведение. Така изкарах една вълшебна магистратура, която освен с нови познания и опит ме дари с нови изживявания, приятелства и хоризонти.
Днес, отново съм на острова. Приятелите и познатите ми са културен микс. Правят нещата по различен начин, изповядват различни обичаи, почитат различни богове, говорят различни езици – изтъкани са от различното и именно за това ги обичам, ценя, уважавам и приемам. Най ми е интересно да разучавам традициите и бита на индийците. Опиянява ме дяволития език на телата им, чувствеността на танците им, пищността на носиите и грима на лицата им. Впечатлява ме кухнята, езика и традициите им, които са различни за всяка част от страната. Обичам празниците и фестивалите им и вибрирам от щастие, че почетох Diwali за първи път в живота си с тях. Diwali е фестивала на светлината. Символизира победата на доброто над злото, на светлината над тъмнината. Празненствата му обединяват хората независимо от касти, икономическо състояние, вяра или език. Цяла Индия празнува. Приемат се гости, масата се обсипва със сладкиши и бонбони. Жените се обличат в пищни носии, гримират се като главни актриси в Боливудска продукция, украсяват шията, ръцете и краката си в масивни златни бижута и диаманти. Мъжете се пременят в цветни носии, които спират дъха. Танците им са завладяващи. Пленяват погледа, ускоряват пулса. Фойерверки украсяват нощното небе, а атмосферата се насища с вкус на обединение и принадлежност. Изключителен микс за сетивата. Изключителна привилегия да се наблюдава от близо.
Индийската общност във Великобритания е доста влиятелна (имат съществена история зад гърба си все пак), което спомага друговерците да се насладят на някои от най-големите индийски фестивали в града. Така, специално за Diwali, Princes Street Garden се превърна в домакин за поредна година на специално танцувално-музикално-светлинно шоу. А впоследствие споделихме празничната трапеза на едни от най-близките ни приятели с такава принадлежност. Магично е да си припомниш каква хармония и мир настъпват в душата, когато поканиш светлината за свой гост. Именно това внушава този пъстроцветен фестивал и именно това ми се иска да запазя в себе си през цялата година. Защото тъмнината е навсякъде около нас, но е достатъчно да запалим дори една свещичка, която да освети пътя ни, за да вървим уверено напред.
ХХХ
Русалката
Снимки: Pinterest
