Очакваше я едно страхотно изживяване. Сякаш го усещаше. Във вълнението, изкачащо като нетърпеливо дете от гласа ми, в суетенето около нея, което подхващаше всички ни като бързей, в грейналия ми от емоция поглед.
За миг се върнах в разказите на мама. Онези, които с няколко напоителни описания, събрани в три фрази и обагрени в бурни жестикулации сриват за милисекунда целия ми авторитет пред приятелите. Онези, които предизвикват цунами от смях, няколко сълзи с форма на усмивка и неконтролируемо размахани крайници в отчаян опит на мозъка да се сдобие с кислород.
Започнах да си представям и нея, оставяща стъпки по брега, но от МАРАТОНКИ, тичаща по пясъка и сееща песъчинки навред, но с ЧОРАПИ, къпеща се под душа на къмпинга, но с ДРЕХИ, изпращаща приказния си бебешки глас по морския бриз, но с РЕВ.
Явно факта, че споделяме общи гени не се оказа доминиращ фактор и първото море с бебе се оказа ритъм енд блус. Вкара ме в джаза с инстантното си любопитство и комфорт в морската вода, зазвънтя с госпъл ритми, създавайки нови приятелства с други дребосъци и по-отраснали симпатяги, и ме заби категорично с блус от непробудни сънища. И така цели седем дни. Животът беше бяло фрапе и изстуден сайдър на плажа с Мария и Маргото, бурни емоции, звънък детски смях и неадекватно позициониран пояс, плажна следобедна дрямка, бътърфлай в емералдови води и усмихнати вечери до среднощите. С бебе на море се оказа новият ритъм енд блус.
