Обичам изгрева… Да гледам как горящото кълбо се издига бавно и достолепно над сутрешния стрък трева, целунат от росата. Извисява се бавно нагоре и гали с топлината си гората в далечината. Разпръсква живот и сила, които преминават през мен и ме разтърсват като електричество. Обичам да гледам лъчите, които скришом се промъкват през облаците, за да се разтелят по земята. Харесвам тази картина на съвършеното утро. Всяка сутрин, с всеки изгрев се раждам и аз – по-добра, по-щастлива, по-силна…просто по!
Почти като залеза, който с магията си ме пленява до лудост. Рисува красота по небесния свод в пиршество от цвят и нюанси. Като магия. Като обещание и копнеж. Като край пред ново начало. Целува хоризонта и като сянка тихо си тръгва. До утрешния ден…
