Като всяка жена и майка имам своите силни и слаби моменти. Сблъсквам се с трудности, опиянявам се от радости и по пътя се уча от грешките си. Макар стажът ми на майка да е скромен, със сигурност има някои неща, които ми помагат да намеря светлинката в трудните моменти. Дребни нещица, които ме карат да бъда по-щастлива майка и съпруга. Споделям ги с вас тук.
#1 ДЪЛЖИМАТА ДОЗА СЪН
Знам, звучи толкова екстравагантно колкото и розов еднорог, но пълноценният сън е едно от най-важните неща. Не само за нас майките. ВЪОБЩЕ. Онзи 8 часовия хубав сън, на който някои му казват „beauty sleep“, а аз удължител на нервни окончания и основен форматор на „дзен“ вибрации. С ужас установявам, че ако не съм се наспала добре киселея от сутринта та чак до вечерта.
Уви, това означава, че не винаги съм способна да проявя дължимото търпение към щуротиите на малката или съпруга ми. А това води до стрес, който вреди на всички. Затова, всячески се старая да си взимам онзи химерен 8 часов сън и напоследък се получава. Не за друго, а защото ставам в 6 всяка сутрин, през деня съм накичена със задачи и активности от най-разнороден характер чак до ушите и вечер в 8 след като заспи малката заспивам и аз.
Това, разбира се, в случай че не съм заспала преди нея докато „четем“ книжка. Този бленувано дълъг сън ми позволява сутрин да ставам с лекота, настроение и свежест. Да, свежест, без дори да се налага да изпия кофа кафе. Търпението ми през деня достига нечувани висини и ако съм кисела, то е едва доловимо и то вечер, когато наистина съм изтощена.
#2 ВРЕМЕ ЗА МЕН
Може да бъде едва 30 минути на ден, но се старая да си го взема. Според времето навън и желанията ми, тичам в планината или в парка, ходя на кафе с приятелки, на шопинг и бюти терапии, рисувам, чета книга или просто гледам в една точка докато слушам музика. С тези занимания успявам да разтоваря съзнанието си, да се заредя с енергия и да поддържам ума си в онзи жизнено важен баланс, който ми позволява да мисля трезво и адекватно. А освен това, след като съм си получила дозата МОЕ време, малката толкова много ми липсва, че няма търпение да я напрегръщам и нацелувам, да правим заедно йога, да играем или да си говорим.
#3 БЕЗ СРАВНЕНИЯ
Колкото аз уча дъщеря ми да бъде достоен млад човек, толкова и тя ме учи да бъда родител. Има дни, в които съм супер горда със себе си, но и такива, в които се чувствам като да съм се провалила. Това чувство обикновено се засилва колосално в мига, в който започна да се сравнявам с другите мами от обкръжението ми или от социалните медии. В този миг сякаш всичко най-лошо и слабо в мен започва да пулсира, да нараства и да ме преследва като чудовище в полумрака. Затова съм си наложила едно правило – НИКАКВИ сравнения.
Всяка от нас преминава през трудности, но това не ни прави лоши майки. Напротив, разкрива старанието и силата на характера ни да се изправяме след всяка несполука и да търсим нов подход, за да се справим със ситуацията. Нещата, които ми помагат в такива моменти са споделянето със съпруга ми и приятелките ми, разглеждането на снимки от архивите, от които струи радост и индулгенцията с домашния шоколад, скрит на сигурно в хладилника.
#4 НАД НЕЩАТА
Децата създават хаос. Колкото и да подреждам у дома все има нещо разхвърляно или мръсно. Особено, когато правим сладки или шоколад. Кухнята се превръща в бойно поле и само по тавана липсва кокосово брашно с какаово масло и прясно блендирани фурми. Но пък малката така сияе от радост, че усмивката й превръща този кулинарен апокалипсис в малък празник. Е да, после ще падне чистене, но бих предпочела хиляди пъти да изчистя кухнята, отколкото да няма кой да я изцапа и да си седи стерилно почистена.
Изместването на фокуса от „Побеснявам от това!“ към „Какво пък толкова?!?!?!“ се оказа ключов момент за мен. И не, не беше лесно. Струваше ми много прехапани устни и преглътнати думи. НО си заслужаваше.
#5 МАЛКИ РИТУАЛИ
Забелязвам, че когато правя някакви малки неща от сутринта се оказвам във видимо по-добро настроение и тонус. Простички неща като си взема бърз горещ душ с етерични масла в банята, да си сложа любимия парфюм и малко грим, да облека някоя хубава дреха или любимите си обувки. Тук изобщо не става дума да скочите в токчета и бални рокли, да се гримирате като за вечерно събитие – НЕ. Говоря за съвсем малък ретуш и освежаване, които имат силата да зададат нова усмихната посока на деня.
Хората се влияят от различни неща. Аз например се повлиявам много от аромати. Затова за мен денят без парфюм или етерични масла просто не е истински хубав ден. За вас това може да бъде нещо съвсем различно. Една от близките ми приятелки например, задължително си слага очна линия и рокля от сутринта и цялото й същество засиява. Това се отразява и на комуникацията и поведението й както с детето, така и със съпруга й и околните хора.
#6 СТАВАМ РАНО
Единственото време, в което съумявам да наваксам със задачите е докато всички други спят. В нашето семейство това е рано сутрин. Винаги ставам поне час преди всички останали, слагам къщата в ред, подготвям закуските и чантите на всички, взимам си душ, пия кафе и се привеждам във вид. Така през деня ми остава достатъчно време да свърша приоритетните задачи.
#7 ИЗПИТВАМ БЛАГОДАРНОСТ
Вечер правя бърз обзор на деня в мислите си и не пропускам да благодаря за всичко хубаво, вълнуващо или трудно. Да, благодаря и за трудностите, пред които ме изправя живота, защото така ме учи да бъда по-добра, по-силна и по-целеустремена.
#8 ИЗБИРАМ ВНИМАТЕЛНО ПРИОРИТЕТИТЕ СИ
Преди се ядосвах, че тъкмо съм подредила и отново е настанал безпорядък. Че не съм успяла да си изпълня списъка със задължения за деня. Всякакви дреболии загнездваха недоволство или гняв в мен. А това несъмнено рикошираше и върху настроението и търпението ми. Превръщаше комуникацията с хората около мен в предизвикателство. Няма по-пряк начин да загубите пълноценните си взаимоотношения с хората, на които държите, от това да проявявате нетърпение, на моменти грубост и сарказъм. Но всичко това създаваше стрес и напрежение в мен самата, които ме затормозяваха и пречеха.
Затова осъзнато избрах да хвърлям през рамо дреболиите, да се усмихвам на часовника, дори когато ми напомня колко много неща има още да свърша. Цялата тази надпревара, в един момент, се оказа нищо повече от липса на фокус и адекватно приоритизиране. Щом започнах да разграничавам ясно истински важните и необходими неща, да се възнаграждавам за малките постижения и да си позволявам осъзнато да оставям чиниите неизмити за цял час, всичко си дойде на мястото.
#9 ВРЕМЕ СЪС СЪПРУГА МИ
Връзката със съпруга ми е точно толкова важна за мен, колкото тази с дъщеря ми. До преди нейната поява разполагахме с цялото време на света да пътуваме, да излизаме, да се забавляваме. След появата й тези моменти са по-рядки, но гледам никога да не ги пропускам. Може да бъде веднъж в седмицата, но дългите вечери навън сами с напоителни разговори и шеги, излизанията с приятели, танците в дискотеките и коктейлите в баровете са нещото, което ни напомня колко е хубаво да сме заедно и да споделяме миговете си. Това ни дава време и да видим кой къде се намира, да планираме бъдещите си цели и начините, по които да ги постигнем. Това ме окрилява и презарежда. А когато аз съм щастлива, всичко около мен разцъфва. Защото щастивто е заразно 🙂
#10 СМЕЯ СЕ
По много. И от сърце. Малката е в онази възраст, когато размислите й върху нещата от живота с лекота ме хвърлят в неконтролируем смях. Отдавам му се напълно.
#11 ДАВАМ СИ ПОЗВОЛЕНИЕ ДА НЕ СЪМ ПЕРФЕКТНА
Има милиони начини да отгледаш дете. Сравненията са излишни. Давам най-доброто от себе си и си прощавам за грешките, които допускам. В края на деня, това, което прави една майка добра, е как се справя с грешките си. Давам си място и право да бъда несъвършена. Защото съзнавам, че децата ни обичат не защото сме идеални, а защото сме щастливи в несъвършенството си.
#12 ДЕЛЕГИРАМ
Едно от най-трудните неща за мен винаги е било да делегирам задачи. Но майчинството, докаминството и бизнеса в едно са трудна задача. Затова си позволявам да изисквам. Дъщеря ми да си подреди стаята, да си сложи мръсните дрехи за пране, да ми помогне с готвенето. Мъжът ми да поръча продуктите за седмицата и да изхвърли боклука. Малки неща, които обаче ми пестят часове и остават време за неща, които да правим заедно като семейство. Да се разхождаме, да пътуваме, да спортуваме или просто да безделничим.
#13 НАСЛАЖДАВАМ СЕ
Скачам в локви. Събирам жълъди, шишарки и кестени. Подскачам от радост, когато видя дъга. Галя всяко куче и котка по пътя си. Рисувам с пръсти. Гледам за калинки из парка. Ям домашно направения ни шоколад с пръст от буркана. Изобщо, изживявам щастието да виждам света през очите на дете. И повярвайте – този сват е много по-красив.
ХХХ
Русалката
