30-ти юни си спечели почетно място с голяма звездичка в календара ми по няколко причини!
1 – Малката беше на първия си театър в живота – „Peppa Pig Adventures“ в King’s Theatre.
2 – Видя как едни от любимите й анимационни герои оживяват на сцената и това я изпълни с дълбока радост.
3 – По средата на представлението дойде при мен, обгърна врата ми с ръчички и каза първото „обичам те“. Осмислено. Осъзнато. Целенасочено.
Така 30-ти юни е една много специална дата и за двете ни. Не знам тя дали ще я помни, но аз забучих с червен пин в съзнанието си всяка секунда от днешния ден.
Не съм чела кога е хубаво да се заведе детето на детско кино или театър за първи път. Началото на годината, когато беше на около две години и малко я заведохме на първото й кино. Избрахме Коко (Coco) – едно от най-смислените, прочувствени, изпълнени с патос, ценности и дълбок замисъл филмче, на което няма да крия, плаках като млада булка над нарязан лук. За мен остави голяма следа и в сърцето и съзнанието ми, но за малката….е…това е спорно. Първо, филмчето стартира с 35 минути (следях по часовник) реклами на Dolby, Vue и пак Dolby, 2-3 предстоящи премиери и няколко продуктови реклами. Аз бях до кости отегчена, за нея….ами беше различно преживяване. На тъмно, в непозната среда, с убийствено озвучаване – беше й интересно, защото не мръдна от стола си, вперила поглед в екрана. Когато започна филмчето издържа едва 20 минути преди да започне да се разхожда из кино салона. Намери си другарче, заедно обиколиха залата неколкократно, намериха си места далече от нас и ни заявиха, че ще останат да си гледат филмчето там. Без нас. Поглеждаха за по секунда какво се случва на екрана и си играеха на някаква си тяхна игра. И така 2 часа. 2!!!
Дадохме си няколко месеца почивка и докато се разхождахме един приятен следобед видяхме големи плакати за предстоящите представления на Peppa Pig в King’s Theatre. При вида им, малката изпадна в тотално умиление и прекара едни много дълги 15 минути да разглежда детайлно плаката и енергично да повтаря Peppa Pig толкова многократно, че чак сънувах George с все динозавъра му. Така онзи ден спонтанно купихме билети за екслузивната постановка, която или гледаш събота/неделя или не гледаш (беше само за 2 дни). Ефекта беше УОУ. Буквално. Не знам дали защото вече е поотраснала, дали защото имаше уникална химия между кукловодите и децата, дали защото цялото представление беше направено с мисъл и изобилстваше от интеракция с децата или защото беше пълно с хлапета наоколо….но УОУ…малката изпиваше с поглед сцената и всичко случващо се на нея.
Аз самата супер се забавлявах и честно казано бих ги гледала и утре отново. Заслужиха си всяко пени от свръх скъпите билети. Това е един от онези моменти, когато си дал пари с такова задоволство и полет на душата, защото са донесли грандиозна емоция, неописуема радост и стойностни спомени.
Дали има подходяща възраст да заведеш детето си на детски театър не знам. Имаше едногодишни, имаше кърмачета, имаше и големи деца-ученици. Считам това за едно уникално преживяване, което може единствено да обогати наследниците независимо от възрастта им.
Обещавам, обаче, да поканя специалиста по добри обноски Невена Басарова-Дичева, основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски, да ни разкаже кога е добър момент да разкрием театралното изкуство на децата си, как е подходящо да се държим по време на такива представления, какво облекло да изберем и други любопитни факти, които добрите обноски повеляват.
ХХХ
Русалката
