Спомням си, че мисълта за 30-тия ми рожден ден ме изпълваше с неприсъща тревожност. Встъпването във възраст, започваща с 3 (!) ми се струваше като път без обратен завой в неясна посока със съмнителна пътна настилка и неясни знаци, спуснати от регулировчика Живот. Харесвах си 20-те. Харесвах всичко в тях – голямата ми любов, живота в чужбина, свободата да ставам на обяд, мотивацията да се развивам успешнo, нощите до късно навън с приятели… Обичах всеки един миг от 20-те си и с доза носталгия гледах към тях с ясното съзнание, че никога повече няма да се повторят. 30-тия си рожден ден изкарах със съпруга ми в най-романтичния и мистериозен град…

  Откакто забременях открих някакъв изключителен чар в ежедневните дълги разходки. Те са моето лично време за размисъл, отърсване от умората, забавление и спорт. Преди време споделих, че съм отдала сърцето си на града, в който живея. През пролетта сякаш Раят слиза на земята и се настанява удобно в магнетичната прегръдка на Единбург. Разцъфва в японски рози, алпинеуми и зелени поляни…. Заразява с аромат на надежда, свежест и прелест. Разходките в парка се превръщат в празник за душата и неземна красота, която резонира с всяка вибрация на мислите и съзнанието. Денят ми започва с мелодичното чуруликане на пернатите под прозореца и чаша прясно изцеден сок, грандиозен ентусиазъм и нетърпение, импровизиран…