Бях седми клас, когато започнах да тренирам лека атлетика. Тренировките на открито на стадиона бяха магично съчетание от високо интензивни упражнения, нови приятелства, желязна дисциплина, обилно количество мотивация и много забавление. Толкова обичах след изморителната тренировка да тичам под студените капчици вода (от напоителните системи), които падаха като роса върху тревата. С последни сили се хвърлях блажено на скочището за висок скок и събирах слънчевите лъчи върху измореното си тяло. Това бяха летата, в които майка ми казваше, че съм заприличала на циганче, целунато от лятото. Тренировките на стадиона с лекота се превърнаха в страст, която ме отведе на многобройни национални състезания. Вече носех любовта към спорта в кръвта си…
A practical blog for impractical women & mums.
