Всяко пътешествие е като да седнеш на предното стъкло на космически кораб и да потънеш в красотата на непознатото. Всяко пътешествие с малко дете е като да се качиш на килимчето на Али Баба – виждаш повечето красоти с леки сътресения, някои резки завои и „Детство мое“ на REPEAT за музикален фон. Във втория си облик, всеки ден от пътешествието е празник за очите и сетивата и тест за хармоничния ми Аз. От едно известно време насам намирам нещо безкрайно романтично, нетипично и привлекателно в пътуванията с малката. Вероятно, защото вече проявява любопитство към всичко и е страхотна компания с нотки на кратки задълбочени диалози за света и нещата от…