Дългият живот в странство пробужда апетита за няколко неща. Баница, лютеница и … пържени филийки. Последното заформих тази сутрин в неистово желание и спомени за детството, когато баба ми правеше най-вкусните пържени филийки за закуска. Още топли ги намазваше с домашен мед, който бавно се разтичаше по ръбчетата на филийката на път да предизвика кулинарна експлозия по небцето ми. Интересно как някои спомени остават толкова живи и цветни още от най-ранна възраст. И не защото са свързани с храна, а защото са мило намигване през рамо към миналото, когато сме били щастливи, малки и наивни, но обградени от толкова много истинска любов и грижа. Тридесет години по-късно раздавам същата грижа…
A practical blog for impractical women & mums.
